Това е една история за стара бургаска къща. И за един млад бургазлия.
В началото на историята между тях няма нищо общо. Всъщност не съм съвсем прав.
Общото е това, че мъжът често заставал пред сградата и я наблюдавал възхитено.
По същото време отдавна всички в града са забравили, че тя е била хотел, бар, радиовъзел и е била собственост на кой ли не. Постройката е над стогодишна /съградена е към края на XIX век/, порутена е и стои като кръпка на улицата. Повечето хора си мислят за нея като за някаква съборетина, ако изобщо я удостоят с внимание.
За разлика от тях този бургазлия все си намирал повод и причина да мине покрай старата къща и да и хвърли един поглед.
„Гледах я и си казвах, че е много красива сграда“ – спомня си за онези дни преди няколко години бургазлията.
В един момент решава да направи нещо изненадващо за всички. След толкова дни на съзерцание той вече толкова е обсебен от сградата, толкова много я харесва, че решава да…решава да я купи и да я върне към живот.
А състоянието на старата постройка е критично. Покривът и е рухнал, необитаема е и отдавна очаква примирено своя край.
Всички приятели и познати на бургазлията се извървяват да му кажат, че идеята му е налудничава, че не си заслужава и че най-хубавото на тази стара бургаска къща е мястото, на което е разположена и нищо друго. Съветват го да се откаже от покупката или ако все пак я направи, просто да разруши сградата, за да издигне на нейно място нещо модерно и печелившо.
Но той си знае своето. Захваща се с намерението си да я възстанови и да върне нейния помръкнал блясък.
Защото след толкова дни, в които я наблюдавал, той видял под маската на разрухата впечатляващата красота на старата архитектура.
Затова поема риска да застане срещу течението, т.е срещу мнението на всички свои близки и познати.
В онзи момент рамо до рамо до него застава само един човек. Негов приятел и бизнес партньор. И той вижда нещо в порутената сграда, за което другите са слепи. Така в това лудо приключение стават двама.
Когато започва ремонтът, двамата смелчаци са изпълнени с надежди и очаквания, но след като ден след ден започват да излизат наяве толкова много проблеми и трудности, започват да изпитва страх дали изобщо ще се справят.
Нали сте чували за старото правило, че когато човек започне ремонт, трябва да планира 50% повече време и 50% повече пари от предварително заложените.
Днес младият бургазлия през смях казва, че непредвидените проценти от време и пари в този случай се оказали много повече от 50%.
И понеже дори това не може да откаже него и бизнес партньора му, намират още един безкрайно голям почитател на старите архитектурни традиции – инж. Иван Бахатуров от фирмата за реставрации „Екоарт“. На него поверяват наглед невъзможната мисия да възстанови къщата.
Съвсем скоро реставраторът с огромна радост споделя откритието си, че сградата е била много добре обмислена като изпълнение преди повече от сто години.
Изследването показва, че строителите и са работили по проект на архитекти, представители на немската архитектурна школа, които са дошли в България заедно с българския владетел Фердинанд Сакс Кобург Гота. Именно те са проектирали къщата и крайният резултат в онези години, а и днес е впечатляващ.
Къщата е изражение на финансовия и икономически бум на Бургас по онова време. В някакъв момент, когато градът се оказва основното пристанище на Източна Румелия, се превръща в икономически център и се изстрелва напред. След Съединението на България, след поемането на властта от Фердинанд възходящата тенденция се запазва и Бургас става все по-интересен за инвеститори и капитали. Ето защо около Пристанището и Митницата се появяват доста красиви постройки, символ на просперитет и замогване на търговци от Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора, които търгуват с цял свят.
Но да се върнем към сградата. Нищо не е било самоцелно създадено в нея и цялата постройка е била издигната по много модерна за времето си технология. И днес тя впечатлява с много доброто разпределение на вътрешните си пространства.
Единственото, от което се е нуждаела през всичките години на своето съществуване, е било добра поддръжка, но такава е липсвала. И въпреки падналите покриви се оказва, че конструктивно е много здрава и в невероятно добро състояние.
Стартовата позиция, от която започва ремонтът е направо обезкуражаваща, но както вече ви казах, инвеститорите не пестят време, енергия и средства.
За да се изгради асансьор в постройката, е необходимо да се направи нещо почти невъзможно. Бетоновозите, които носят необходимия материал за асансьорната шахта, застават чак на съседна улица и оттам изливат строителния материал. За да стигне маркучът от бетоновоза до покрива на къщата се търсят какви ли не решения, но накрая успяват. Днес безшумното машинно отделение на асансьора е разположено на тавана, за да се пести място.
По време на работата инвеститорите и реставраторът ревниво се стараят да съхранят напълно сградата.
Стълбището между етажите е непокътнато от над сто години. То е изработено от дялан камък и нищо не е успяло да го увреди. Парапетът от ковано желязо впечатлява с изработката си и днес.
Основите на сградата се оказва, че са от гранит, облицовките също. Практически този строителен материал е „вечен“ и това дава отговор на въпроса как постройката е оцеляла толкова години без да рухне.
Качеството на материалите е изключително – дава своята оценка реставраторът.
Той е категоричен, че постройката е много добро доказателство за това как старите майстори са обработвали и съчетавали камък и дърво с невероятно умение.
Оказва се, че дори первазите на прозорците са от гранит. Те са толкова тежки и монолитни, че остава неясно как са ги издигали по етажите при строителството. Всички се питат това, защото един от первазите е бил повреден и по време на ремонта е било направо невъзможно да го преместят, толкова много е тежал.
В онези времена малцина са можели да ползват гранит от кариерите край Бургас, защото материалът е бил непосилно скъп. Само собствениците на много мощен и силен бизнес са можели да го поръчват. Обикновено се е ползвал „зелен камък“ от кариери край Айтос. А след изтичане на около сто години „зеленият камък“ започва да се руши.
Затова подобен проблем има с облицовката на църквата „Св.Св. Кирил и Методий“ в Бургас – разказва реставраторът.
Според него и сега можем много да научим от старите майстори в строителството, да уважаваме труда им, защото те са направили всичко с ръцете си.
Днес старата сграда отново е върнала изцяло красотата си. Все едно някой е събудил най-после Спящата красавица. Възстановяването и продължава и ще приключи през 2021 год. Тогава тя ще бъде нещо като малък градски център със смесено предназначение.
Ще има малка хотелска част с апартаменти, офиси, жилища и ресторант с вътрешна тераса.
А гледката, която се разкрива от прозорците, включва всичко онова, което е важно за Бургас.
Тъй като е много красива, понеже има страхотно разположение, т.е близо е до жп гарата, до Пристанище Бургас, Морска гара и до центъра, офертите към собственика са безброй.
Преди ми звъняха по телефона, за да ми кажат да не се захващам с тази къща, а сега ме търсят, за да ме питат дали не я продавам – разказва младият бургазлия, който поставя началото на цялата тази история.
Но той отговаря твърдо, че не продава нищо.
Отказва сделки, защото това е същата онази сграда, която много пъти е наблюдавал и единствен от всички е виждал скритата в нея красота.
Днес „Синята къща“ не просто се е доближила до оригиналния си вид. Тя всъщност е оригиналът.
Такава, каквато е била в деня на своето построяване. По нея няма нови елементи, всичко е възстановено, а липсващите части са създадени от същите материали, каквито са били използвани преди повече от сто години.
Така че ако видите в парка срещу сградата да стои един млад мъж и да я гледа възхитено, нищо чудно това да е нейният собственик, които и днес използва всяка възможност да се любува на красивата постройка.
А може да е просто някой минувач, който е спрял на място, поразен от този възкръснал архитектурен шедьовър, свидетел на икономическия бум на Бургас преди повече от сто години.
Е, това беше историята за един млад бургазлия и неговия приятел и съдружник, които пожелаха да събудят една архитектурна „Спяща красавица“ и да я върнат към живот.
Надявам се да ви е харесала.
А вие също можете да погледате сградата. Заслужава си, уверявам ви.
Ако искате, можете да споделите в полето за коментари под статията някой ваш спомен от тази сграда / от коктейл-бара, да речем/...
Автор: Красимир Калудов
P.S още една история за сторено добро можете да прочетете ТУК
.jpg)
