Представете си, че една сутрин се събуждате, подреждате си багажа и тръгвате към някакъв град в друга държава на около 2000 километра от дома ви.
И не тръгвате сам в това приключение, а сте група от съмишленици.
Или пък сте на 1500 км. от този град и пак тръгвате през реки, гори и планини, по пътя или по въздуха.
Или сте на 500 км.
Или...в интерес на истината разстоянието в случая е без никакво значение.
От значение е само сърцето, които тупти в гърдите на този мъж и на тези мъже, които тръгват на път към даечния град.
От значение е единствено това, че вие колеги и приятели тръгват нанякъде. Не само заради приключението и заради жаждата за пътешествие.
Тръгват заради две неща.
Заради напълно непознати деца и заради футбола.
Представете си, че футболът е ваша страст. Изпълва живота ви. И искате да направите нещо чрез футбола в полза на хората. За да споделите с тях щастието, което ви носи футбола...
Представете си, че създавате футболен турнир, заради който всяка година мъже от другия край на Европа трагват през граници и идват ,за да покажат уменията си на терена...
Лесно е за представяне, трудно е за създаване, но...един бургазлия го е направил. И продължава да го прави.
Павлин Ковачев е чудак. Обича футбола до полуда, но обича също толкова много и работата си.
Работата му и футболът имат пресечни точки, но рядко по хубави поводи. Само че Павлин е успял да намери близост между работата си и футбола по едни изключитено вдъхновяващ и зареждащ начин.
Както казах, той е отдаден на футбола, но изключително много уважава работата си и колегите си. Особено децата на колегите си. Отнася се с тях като към свои деца. Защото в края на краищата полицаите пправят точно това. Пазят всички деца, не само своите.
Преди години Павлин Ковачев полага основите на един невероятен футболен турнир. Посветен е на децата на неговите колеги. В памет на неговите колеги, които са се простили с живота си, докато служат.
Павлин е полицай, а турнирът е Благотворителният турнир в подкрепа на деца на загинали служители на МВР – Бургас.
Футболна надпревара, която преди два дни излъчи за петнадесета година свой първенец.
Представете си само какво е успял да постигне Павлин през тези петнадесет години.
Отправя покана за участие в това събитие и в Бургас през юни 2024 година пристигат полицаи футболисти от Полша, от Румъния, Сърбия, от Словения, от Македония...Дано не пропускам някой отбор.
Пристигат полицаи от другия край на България, например от Видин.
За да изразят уважението си към своите колеги, загубили живота си по време на служба и да подкрепят децата и семействата им.
Какво чувство изпитва някакъв гражданин, когато се изправи срещу петдесет шестдесет полицая? Най-вероятно ще се стресне и ще се притесни...
Но какво изпитва същият този граждани, ако се изправи срещу полицаи, които са с футболни екипи, а на лицата им греят усмивки?
Тогава най-вероятно ще се усмихне и той.
Е, точно това се виждаше в Бургас през уикенда.
Усмихнати мъже, които подкрепят деца на непознати свои колеги. Усмихнати лица сред публиката, които аплодират футболистите с пагон.
Победителите от поредното изднание на турнира този път отнесоха купата в Румъния, но оставиха в Бургас добротата си и солидарността си с полицейското братство.
Оставиха надежда и на едни деца, които знаят, че бащите им не са забравени.
И децата им не са забравени.
Оставиха и още един повод на бургаския полицай Павлин Ковачев да си каже „Струваше си. Всичко си струваше“
Поздравления, Павка. Ти си страхотен полицай и човек.
И добър футболист, разбира се.
ИНИЦИАТОРИТЕ - вдъхновяващите примери около нас
автор: Красимир Калудов
Коментари
.jpg)
