Винаги стигаме до този момент, когато си задаваме въпрос...
С какво да започнем тази история?
С една стара, стара ШЕВНА МАШИНА, която проблясвала в златисто и черно на видно място в една китна селска къща?
Или да я започнем с една неуморна и талантлива ЖЕНА, която във времена на масова пролетарска конфекция и ширпотреба просто правела чудеса с ръцете си и сътворявала дрехи, които поразявали със своята изтънченост и елегантност?
А може би да започнем историята с едно МОМИЧЕ, което мечтаело да остави красива следа в света на модата.
Всъщност, откъдето и да започнем, както и да продължим, все в някакъв момент ще трябва да споменем шевната машина, Жената и Момичето.
Защото общото между трите е историята за таланта, труда, вярата, въображението, красотата и силата да следваш онзи път, който винаги води до сбъдване на мечтите.
Добре, де. Ще започнем историята с шевната машина.
Била модел „Сингер“. От онези стари, вечни машини, които в ръцете на майсторки шивачки можели да създадат дрехи за всяка жена. Но не какви да е, а красиви дрехи, които карали очите на жените да искрят.
Машината от нашата история имала редкия шанс да попадне в ръцете на наистина талантлива жена и виртуозна шивачка. Марийка от Оризаре. Научила занаята в Поморие и продължила в своето родно място.
За кратко време мълвата за таланта и се понесла навред. И изпод нейната машина заппочнали да се появяват всякакви женски дрехи. Коя от коя по-красиво изработена.
След години в някакъв момент край Марийка все по-често започвало да се застоява едно малко момиченце. Внучката Мария.
Идвало на гости от Несебър. Притихвало и вторачвало поглед към баба си, за да присъства на чудото...сътворяването на поредната изящна дреха от едно парче плат или от няколко парчета плат.
Гледало момичето танца на иглата и платовете, гледало как ръцете на баба и се движат ту бързо като светкавици, ту леко и нежно като морска вълна в безветрие.
И край голямата майсторка неусетно внучката попила занаята.
Мария не само носела името на баба си, но искала да бъде също толкова добра с шевната машина, колкото нея.
И тръгнала по пътя на мечтите си.
Първо започва с шиене на рокли за куклите си. Внучката споделяла със своята баба какви точно модели си представя и майсторката ги създавала.
Понякога се налаго да ги шие отново и отново по десетки пъти, по стотици пъти, докато малката Мария ги хареса. И не защото била глезла, а защото била...била...странно е да се каже за момиче, но била изключително взискателна до най-малката подробност, до най-малкия детайл.
Но не минало време и малкото момиче започнало да шие вече само дрехите на своите кукли.
През първи, втори, трети клас през летните ваканции Мария оставила куклите и се захванала с нещо много по-трудно.
Вече пробвала да шие дрехи за свои връстнички от селото на баба си и пред очите на смаяните местни жители се провеждали импровизирани ...ревюта и модни дефилета, в основата на които стояла амбициозната малка Мария. Направо си били спектакли.
Било толкова щуро, цветно, весело и пълно с енергия и красота, че всички чакали с нетърпение лятото, за да видят с очите си дрехите на внучката на шивачката Марийка.
Но историята не спира дотук.
Защото когато Мария станала на около 15 години, някои от нейните приятелки били толкова очаровани и впечатлени от дрехите, които носи, а тя носела само дрехи, които сама е проектирала и ушила, че започнали да я молят
„Направи нещо за мен, уший нещо и за мен“
Нещата станали вече сериозни.
Истината е, че Мария още от дете искала точно това. И на въпроса „Каква искаш да станеш, когато пораснеш“ , отвръщала „Искам да стана дизайнерка“
В този момент момичето окончателно осъзнало, че може много повече от това да шие рокли за кукли или да прави импровизирани ревюта през лятната ваканция. Мария осъзнала, че може да прави не само своите приятелки щастливи, но и абсолютно непознати жени, стига те облекат дреха, създадена от нея за тях. Осъзнала, че това е нейното призвание и мисия.
Мисия в света на модата, където нейните примери за подражание били Коко Шанел и Елизабета Франки.
След училище завършва „моден дизайн“ в Нов български университет.
Започва с много други кандидатки за бакалаври по специалността, но...накрая остават само няколко души като магистри. Най-отдадените.
Но получаването на диплома не и отваря света на модата веднага. Минава време. Създава семейство..., обмисля, планира, мечтае и накрая преди четири години с въображение, упоритост, воля, смелост и щипка лудост скача в дълбокото.
Скача в джунглата на модата, където никой не я посреща с червен килим и почетна рота, а конкуренцията е ужасяваща. До нея в онзи момент застава Ирен, нейната снаха и заедно създават модния бранд „Мареа“.
Буквално от нулата. Като семеен бизнес на две млади и смели жени.
Първата колекция на „МАРЕА“ е лятна. Пускат я през април 2019 година.
И успехът е впечатляващ. През същата година достигат до „Седмицата на модата“ във Варна, където своите колекции представят много утвърдени фирми.
В някакъв момент Ирен се оттегля, за да се посвети на други свои проекти, но Мария намира нова партньорка.
Това е Яна, приятелка от първи клас, с която са неразделни и до днес.
И колелото се завърта.
Само за четири години колекции на бранда се продават в магазини в Бургас, в Благоевград, София, Пловдив.
В момента в Санторини, в Гърция магазин предлага новата лятна колекция на „Мареа“
Индиректно Мария и нейната съдружника създават работни места на няколко места в България, защото ателието им използва различни фирми за изработка на моделите.
Днес в „Мареа“ планират внимателно следващите си стъпки, а те са свързани с Балканите. Фокус са клиентите в Истанбул, Солун, Букурещ. От Несебър към света. Без граници.
Мечтайте си – ще кажат песимистите, на което Мария само ще се засмее.
Защото тя си знае колко труд стои между нея и сбъдването на мечтите и.
Как се раждат нейните нови колекции.
Понякога вдъхновение е момиче или жена, преминало покрай нея по улицата, идеята може да се роди от сцена във филм, от място в някои град по света, от име на площад или внезапно появил се образ в мислите и.
Една сутрин внезапно виждат синоптичка Натали Трифонова да представя прогнозата за времето с ...пола от „Мареа“.
За зрителите това е без значение, но за Мария е истинско признание, че стилистите на телевизията са заложили на нейно творение, за да подчертаят красотата на Натали.
Но така или иначе жени с дрехи с логото на „Мареа“ вече се виждат навред. Не само по нощни заведения, но и в Инстаграм, във Фейсбук.
Много млади момичета и жени, много активни дами избират артистичните модели на бранда, за да се отличават по стила си на обличане.
Когато става думи за младите клиентки на бранда Мария се смее от сърце, защото споменава с гордост, че една от най-лоялните им клиентки е на около 60 години и си купува дрехи от всяка нова колекция.
Защото истината е, че Мария успява да създаде „Усещане за жена“ у дами на възраст от 20 до 60 години със своите елегантни дрехи.
Имаме клиентки, чийто гардероб е формиран на около 80% с модели на „Мареа“ – разказва дизайнерката.
За нея и партньорката и е истински успех и признание това, че верните последователки и клиентки на бранда комбинират дрехите с аксесоари и продукти на световни компании.
Наскоро наша клиентка ни изпрати истинска фотоистория. Стои, облечена с наша тениска, на опашка пред магазин на „Люи Вютон“, после излиза от магазина с куп чанти и позира с тях. Беше приятно усещане да видим комбинацията между „Мареа“ и този моден гигант - споделя младата дизайнерка.
Иначе за представянето на всяка нова колекция веднъж на шест месеца се наемат професионални модели и професонални фотографи, но много се разчита на силната връзка с момичетата и жените, които сами избират да бъдат посланички на марката.
Когато с Яна видят жена на улицата с дрехи на „Мареа“ или снимки на някоя щастлива и усмихната клиентка, уловена на някое красиво място в хубав момент, разбира се, че това е страхотно чувство.
Като онова страхотно чувство, което предизвиква онази редовна клиентка от Чикаго, която изкупува онлайн кажи речи половината от всяка нова колекция, създадена от Мария. Или като онази друга българка от САЩ, която лятно време се връща у дома си в Благоевград и там вече я чакат предварително поръчаните дрехи от „Мареа“
Дизайнерката работи с различни доставчици на платове и всеки сезон търси нещо ново. Естествено, че се съобразява с тенденциите, но винаги се стреми да добави нещо свое.
Но в търсенето на идеална комбинация между цветове и материи Мария се стреми да намери място и за утвърдената вече фирмена традиция...да постави логото на „Мареа“ и чрез щампа да отправи някакво позитивно послание.
Например, в модели от лятната колекция на бранда тази година клиентките ще видят стилно щампиран надпис LA VITA E BELLA
А наистина животът е прекрасен за онези, които живеят с любов, с уважение, с позитивна енергия, търсят и създават красота за всички.
Но понеже споменахме щампите, те наистина са „запазена“ марка за „Мареа“
Имате ли отговор на въпроса къде е мястото на едно колибри?
Върху цвете? Върху храст? Върху...
Мария няма съмнение, че красивото, деликатно и нежно колибри ще се чувства най-добре, разперило малките си крила върху тялото на една жена.
По-точно върху дрехата, която носи една жена.
Разбира се, Мария не се занимава с дресура на колибри, за да ги учи да кацат върху жени, а просто в една от своите колекции използва изящните птички като щампи въху дрехите си.
А през това лято елементът по дрехите не са птици, а са коралите.
За тазгодишната лятна колекция материите са най-вече лен и сатен, а доминиращият десен е „авокадо“
Новите творения на Мария и на ателието „Мареа“ бяха вече представени по време на Burgas Summer Trends
В края на септември предстои участие в модно ревю в София, за което вече кипи трескава подготовка.
И така ден след ден, месец след месец, година след година Мария от Несебър, ....... и „МАРЕА“ шестват в света на модата и намират нови и нови приятелки, ценителки, почитателки, последователки и клиентки навред в България и по света.
В началото на тази история за света на модата и красотата споменахме стара шевна машина, която проблясвала в черно и златно.
И ако предполагате, че Мария е наследила машината и я използва за украса на ателието си, в голяма грешка сте.
Защото и шевната машина и нейната стопанка Марийка са в отлична кондиция и още са неразделни. Старата шивачка е почти на 90 години, но все още намира повод да майстори нещо на своята вярна машина „Сингер“
Току виж някой ден върху дреха от колекция на „Мареа“ се появи стилна щампа, представляваща силует на жена, надвесена над стара шевна машина. Защо пък не...
Така Марийка, шевната машина, Мария и „Мареа“ ще станат едно.
Е, това беше историята.
Дотук.
Но дизайнерката Мария пише уверено новите и страници, изпълнени с усет за красотата на всяка една жена.
И не спира да вярва в посланието LA VITA E BELLA
Автор: Красимир Калудов
ИНИЦИАТОРИТЕ - вдъхновяващите примери около нас
Коментари
.jpg)
