ИНИЦИАТОРИТЕ 21 юли 2018 2018-07-21 2021-07-18 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBbEozIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--85c165e7a9716097a421c47311bf790d868048a5/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/37307315_2154212248180259_4048204326579994624_n.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Симеон Тодоров за правилата и импровизациите в туризма в Слънчев бряг

ИНИЦИАТОРИТЕ - ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ПРИМЕРИ ОКОЛО НАС
 
Това е историята на човек, който е преминал през различни епохи, през различни политически системи, срещал се е с какви ли не методи, практики, ръководства и през всичките тези години, в които е бил част от туризма, не е изневерил на своите принципи. 

Приятно ми е да ви запозная с поредния гост в нашата рубрика „Инициаторите“ .  

Казва се Симеон Тодоров  и може да разказва с часове, дори с дни за Слънчев бряг, защото неговата история е всъщност неразривно свързана с историята на Слънчев бряг. Надявам се, че ще ви бъде интересно да я проследите.

Защо постоянно използвам думата история ли? Защото става дума за отдавна отминали събития, които са поставили своя отпечатък върху случващото се днес. Или затова, защото ми е беден речникът .

Беше ми направило вече впечатление, че Симеон често публикува в социалните мрежи черно-бели снимки от 60-те, 70-те и 80- те години на Слънчев бряг, а текстовете, които пише под тях, не са изпълнени със сълзлива носталгия. Напротив, по-скоро с уважение, с признание и с някаква набиващо се на очи…познание. Изглеждаше като нещо написано от човек, знаещ две и двеста, врял и кипял, понесъл много удари, но не изгубил себе си.

Хм, какво пък чак толкова хубаво е било в онези времена на българския туризъм – питах се аз и реших да се срещна с него, за да ми разкаже и да сравним „тогава“ със „сега“.

И откъде да започнем тази история?

Ами, колкото и банално да е, нека почнем от „тогава“ .

Защото преди много години  по нищо не личало, че съдбата готви на Симеон дълга и успешна кариера в сферата на туризма. Нищо подобно. По-скоро е трябвало да се готви за строител на пътища.


Симеон - строителят на пътища

И ето ни заедно  в началото на тази история, към края на 60-те години, когато намираме Симеон на пътя до ММЦ „Приморско“ като технически ръководител на отсечката „Приморско –Лозенец“. Денем строяли пътя, а вечер любознателния геодезист прескачал до близкия курорт, където кипял живот.

„Това беше уникален младежки курорт за Европа. В него идваха млади хора от много страни. Изключителна база за младежи. Съвсем нормално беше след работен ден аз да отида да се позабавлявам там. Забавлението си беше забавление, но аз търсех тогава контакт с млади българи, които бяха в повечето случаи екскурзоводи. Интересуваше ме какво точно правят те. Понякога ме канеха на техни прояви. Хареса ми начина, по който се случваха нещата, организацията им, това, че говореха чужди езици. Беше ми интересно да видя такива хора. Когато вечер се прибирах в квартирата си в Приморско, попадах на съвсем друга културна среда. Усещах контраст“ – спомня си Симеон за първия си контакт със света на туризма.

Някъде там в него узрява идеята да зареже бъдещата кариера в пътното строителство и да избере съвсем ново поприще.

Започва упорита самоподготовка, учи немски и след година и половина кандидатства в тогавашния Институт по международен туризъм.

И довчерашният строител на пътища учи цели три години „А“ и „Б“ на туристическата индустрия. Учи немски и чешки език. Оказва се, че точно езикът на Ярослав Хашек след време ще го изстреля в съвсем друга орбита.

„Сива е теорията, друже мой, зелено е дървото на живота“ както беше казал Гьоте.  

За теорията през онези времена Симеон не говори  много, но за студентската си практика в началото на 70-те години като екскурзовод си спомня с блеснали очи.

Нещо като интернет търсачката „Симеон“
През двете лета като студент работех. Първото лято в Созопол. 
Имаше национална служба за туристическа информация. Аз бях сам и предоставях информация от всевъзможен характер на хората, които са попаднали в това бюро.
Тогавашният кмет на Созопол ми предложи да правим исторически и географски справки по радиото на немски и чешки език. Така изкарах цяло лято. Туристите слушаха по радиото поредица, от която разбираха каква страна е България, какво се е случвало в нея и как е достигнала до това, което е.
Две поредни години разпределят Симеон за лятна практика в Слънчев бряг, но той отказва, защото го тегли на Юг, към ММЦ „Приморско“ Иска там и това е.

В началото на сезона в Приморско пристигаха чешки групи , а след тях идваха немски туристи. Програмата им беше много сложна. Кацаха група от 105 души на летище Бургас, водех ги в Приморско, след една седмица с три малки самолета излитахме с тях до София, там ги взимаха автобуси на „Орбита“ и тръгвахме по маршрут София, Враца, Белоградчик , пещерите Леденика и Магурата. Цяло лято така.
 

Като екскурзовод на немски групи

След тази обиколка други кацаха на летище София, пак по маршрута и хайде в Приморско.
И знаете ли каква е най-голямата печалба на Симеон от тези неспирни обиколки с германски и чешки групи из България?

Научава да общува свободно на жив и говорим немски език с германците и на чешки с чехите.

Малко преди да завърши  трима негови преподаватели буквално го притискат в ъгъла, за да му кажат, че ако иска да стане действително част от туризма и да се развива в този сектор, трябва да зареже Приморско и да отиде в Слънчев бряг. Защото истината е там. Бъдещето е там. Изглежда някои хора наистина могат да виждат в бъдещето.

Слънчев бряг

И макар че изпитвал някаква вътрешна съпротива, той приел да отиде в Слънчев бряг. И до ден днешен е благодарен за съвета на своите преподаватели. И на себе си, че ги е послушал.

На 10 май 1974 год. започва работа в Слънчев бряг като екскурзовод с чешки език, защото почти всички от колегите му говорят немски, а чешки почти никой. Оказва се, че е почти единствен. Чешките групи са поверени на него. Получава нещо като малък монопол.

Чешки туристки си правят снимка за спомен със своя екскурзовод

Тогава, а и сега смята, че работата на екскурзовода тотално може да промени човек, стига човек да иска да се промени и да има сетивата за това. 

Вярва, че тази професия ти дава възможност да бъде открита и преодоляна разликата между тебе и хората от другите страни с много внимание и търпение.

Единствената причина, заради която съм бил там, е да направя престоя на хората добър. Да не съжаляват ,че са си дали парите, че са си изгубили времето, че са избрали грешна дестинация, да знаят, че са направили правилния избор – споделя своето символ верую на екскурзовод Симеон.

Сигурно и на вас, както и на мен, ви е направило впечатление това, че групите ВИНАГИ СА ИДВАЛИ. Някой от вас сигурно ще каже, че тя така  и баба знае, че когато туристите са ти в кърпа вързани, а хотелите и ресторанти пълни през лятото, е много лесно и всеки може по този начин, но…не е съвсем така.

Старият Слънчев бряг
„Тогава  всички участваха в този процес. Да, с различен успех, но цялата система ни задължаваше да правим нещата на ниво, да постигаме изискванията на по-висшестоящите инстанции и то на такова ниво, че да няма рекламации. Рекламациите накърняваха имиджа, водеха до парични санкции. Плащаше ги държавата, но се отразяваха  на нашия джоб“ – връща се назад във времето Симеон и посочва като плюс на тогавашната централизирана система планирането и съществуването на правила. Спомня си, че всичко е било анализирано, систематизирано и тествано. Представете си един рецептурник от 700-800 страници, в който е описано всичко, което може да представлява храна. Всичко в този рецептурник се спазвало безпрекословно и резултатът накрая е без съмнения в качеството. 

Започнах да ви разказвам тази история с уговорката, че често ще прескачаме във времето „тогава“ и времето „сега“ и ето ви първият скок със Симеон.

Днес всеки хотелиер или ресторантьор решава по свой начин какво ще прави, но употребявам тези определения с уговорката, че всъщност от двеста хотелиери в Слънчев бряг, аз бих определил като хотелиери петима. Останалите са инвеститори, построили много добри бази и хотели наистина, но аз малко трудно намирам смисъла в това да изградиш петзвезден хотел в двузвездна държава. Така не става“
Масовото и безогледно навлизане на …хм…“инвеститори“ в такава сложна сфера като туризма води до това, че днес собственици на скъпи хотели и ресторанти се опитват да впечатлят своите гости от чужбина с френска кухня, италианска кухня, японска кухня, индийска кухня или арабска кухня, например,  вместо да поемат риска да им предложат българска национална кухня. Колкото и да ви изглежда странно,  „тогава“ в миналото това се е случвало, при това с добър резултат.

„В онези времена имаше няколко превъзходни заведения, които предлагаха традиционна българска кухня. Курбан –чорба на Пикника…сринаха го това заведение, за съжаление, а то всяка вечер посрещаше в Слънчев бряг по 800 души. Всяка вечер и то не само от 15 юли до 15 август. Но понеже ме питате за днес…ами, днес няма кой да прави такива ястия. Няма подготвени хора, няма…“ продължава своя разказ Симеон.

ресторант "Казино" в Слънчев бряг

Представете си…заведение за хранене с 800 посетители на вечер, които са дошли откъде ли не от картата на света, но похапват български специалитети. И им е вкусно. И им харесва, въпреки че им е непознато. А може би точно затова им е било вкусно.

Но след това отклонение, да се върнем отново към самата история, която започнах да ви разказвам. 

Спомняте си, че моят събеседник е започнал работата си в туризма като екскурзовод с чешки език. Бързо изпъква, защото работи здраво и качествено. Така стига до повишение. Поверяват му ръководството на отдела, който създава и подготвя кадри в Слънчев бряг.

А той приема това повишение като понижение, защото го откъсват от работата му с туристите. Оказва се, че след време това стъпало, макар и административно, ще му помогне да направи крачки по съвсем друг път. Но да не избързваме.

С колеги от чешкия туристически сектор

Изпратиха ме като главен специалист в отдел „Подготовка и квалификации на кадри“. Занимавах се с изграждането, подготовката и развитието на кадрите в Слънчев бряг.
Подготовката беше  на много широка основа. Започваше от Техникума по туризъм в Слънчев бряг, имаше ПУЦ, колкото и подигравателно днес да се отнасят към старите професионално-учебни центрове, които подготвяха точно толкова кадри, колкото са нужни за точно определени позиции – си спомня Симеон и добавя, че „тогава“ е нямало място за никакви импровизации. 

Подготвяли са се точно толкова кадри като бройка, от колкото е имал нужда Слънчев бряг, т.е ако има повече туристи, трябва да има повече готвачи, администратори, екскурзоводи, бармани, сервитьори и пикола, дори. В онези времена, за които днес е задължително да се говори с презрение и с присмех, тогавашните специалисти планирали всичко, до най-малкия детайл.

А за да се изчисли колко сервитьори, готвачи,  администратори са нужни, се е държала постоянна връзка с всички хотели и ресторанти, чиито управители обяснявали от какви хора на какви позиции имат нужда. 

После необходимите кадри се създават в ПУЦ-ове от вещи в занаята специалисти, от хора, които знаят всичко за туризма.

Разкриването на всяка една работна позиция ставало като част от предварително планиране и подготовка на кадри

Всичко това става в годините, когато в Слънчев бряг има 111 хотела и 25 000 легла. Днес никой не може да изчисли нито единия нито другия показател.Знае се само, че със сигурност подготвени кадри няма.

Според Симеон  в момента картинката е следната

Сега има над 400 обекта  в зона „Изток“ и зона „Запад“и нито един под 1000 легла. Разликата в мащабите  е огромна и необходимостта от кадри е още по-огромна. Несъответствията са страшно много и „инвеститорите“, които не мога да наричам хотелиери, са имали някакви мотиви да направят хотел, сигурно са чули,  че е хубава работа, че няма прах, пот и тежък труд, но са били излъгани. Много от инвеститорите направиха хубави хотели или ресторанти, вложиха в тях много пари и се изправиха пред тази невъзможност да си осигурят качествени кадри. Не  е просто да хванеш таблата и да станеш сервитьор.Трябва да си научен за това.
Ако искате, продължавайте още да се присмивате на ПУЦ-овете, т.е на професионалните учебни центрове, които подготвяли точно определени кадри.

Но нека се върнем отново към презираните днес времена „преди“ в Слънчев бряг и да споменем една много интересна тогавашна практика. Днес изглежда като екзотика, но се оказва ,че прилагането и е осигурявало така необходимите кадри на всички позиции. А кой може да ни разкаже повече детайли от тази …програма, ако не нейният ръководител.

Още един хотел с обширно свободно пространство пред сградата


Едно време контролът беше задължителен. През цялото лято всеки си наблюдаваше хората. До определено време представяше списък с хора, които ще работят през зимата в Германия, в ГДР, в окръг Карл Маркс щат, днешният Кемниц.
В една зона на юг от този град имаше планински курорти и 120 души сервитьори, готвачи, администратори от Слънчев бряг отиваха всяка зима там на работа. Говореха донякъде  немски, но оттам вече се връщаха с много добър работен немски дотолкова, че през следващото лято в Слънчев бряг те свободно можеха да общуват с туристите. На място в Германия научаваха навиците на германците, психологията им, започваха да ги разбират“
Симеон е откровен и признава, че в групата на избраните понякога попадали  „връзкари“ или хора близки до определен тип служби, но в по-голямата си част селектираните били наистина много добри кадри, които се усъвършенствали и развивали благодарение на тези задгранични специализации.А и по този начин наистина работливите, мотивирани и дисциплинирани работници имали целогодишна, добре платена работа. 

Нищо общо със „сега“ , нали. Нищо общо със сегашните двумесечни или тримесечни ангажименти през лятото и после кой от къде.

И беше най-нормално да попитам моя събеседник защо днес това с професиоалното обучение и „ъпгрейдване“ на кадрите не се прави в Слънчев бряг, а и май изобщо никъде в сферата на туризма

„Сега няма такъв обмен на кадри. Би могло да има, ако частният сектор се обедини. Аз не мога сам да го правя. Мислел съм да рискувам и да инвестирам в това, да направя мой учебен център и да обучавам цяла зима момчета и момичета, които искат да работят в туризма. После обаче нямам никаква законова база да ги задържа,за  да работят при мен. Те ще отидат в чужбина и ще получават три пъти повече пари.
Формално имаме Съюз на собствениците в Слънчев бряг, но всеки тегли към своята черга. Какъв съюз е това, ако не може да се справи с недотам коректни действия на някои свои членове. Уж сме в съюз, а всеки един от нас прави около хотела си трийсетина сергии и павилиони. Това е факт. Пак се връщам на това, че става дума за инвеститори, а не за хотелиери. Наел е добър архитект, наел е добър строител, обзавел е страхотно хотела и …и дотам. Не може такава инвестиция да се прави, за да работи един хотел по-малко от два месеца.
Симеон е готов да се подпише по твърдението си, че ако сравним нивото на компетентност на хората, които са ръководели туризма „преди“ и „сега“, категорично кадрите от онези времена превъзхождат изцяло днешните. Убеден е в това и му е все едно какво ще кажат и в какво ще го обвинят хората.  

И така неусетно достигаме до нещо типично българско. 

За катастрофалните последици от смесването на бизнес с идеология
Някъде в първите редове на тази история написах, че нейният герой е преминал през различни политически системи и епохи. Също както и българският туризъм.

Днес Симеон вярва, че една от най-големите катастрофи в туристическата сфера в България е настъпила тогава, когато определен кръг от хора с властови ресурс са смесили чистия бизнес с идеологията и с политиката. Иначе казано ,започнали са да преценят кой става или не става по принципа „наши и ваши“.

Симеон Тодоров като част от ръководството на Слънчев бряг


Няма да забравя нещо, което чух по радиото преди време. Един политик много се беше ентусиазирал и каза, че ще размаха „синята метла“. Други наши бивши колеги, които умееха да се пришиват към силните на деня, точно те размахаха „синята метла“ наред. Аз бях изгонен с всички от „онова“ време. Връчиха ни заповедите ни за освобождаване и точка. 
Аз завърших Институт по международен туризъм с чешки и немски, завърших и Висш институт за народно стопанство, същата специалност с руски и английски. Работните ми езици са немски и чешки, служа си с руски и с английски. Завърших и курс по мениджмънт. Слушал съм лекции в Търговската камара в Мюнхен, където бях на специализация. Слушал съм лекции в Лас Вегас в Институт за малък и среден бизнес, където бях на специализация. Минах през всичко това и изведнъж се появяват някакви хора и ме уволняват, защото съм бил част от „онова“ време. 
За да бъда днес всичко това, аз съм минал през всякакви нива. Екскурзовод с чешки език. Началник отдел на всички сектори. Главен специалист по подготовка и квалификация на кадри. После станах сътрудник на генералния директор в Слънчев бряг през 1988 год.  и така до „синята метла“.

Слънчев бряг към края на 80-те години

Изхвърлят го. Обявяват го за ненужен. Става жертва на типичните за България политически чистки.

Но ако са му отнели възможността да работи, онези с метлата не са му взели знанията и опита. И той започва от нулата.

Не знам доколко ще ви е интересно да ви разказвам онази част от туристическите хроники на Симеон и неговото семейство, посветени на влизането му в частния бизнес. Да, той ми ги сподели, но …в тях няма нищо сензационно. Няма „червени“ куфарчета с милиони , няма помощ от партийни каси или разни други такива бонуси.

Накратко, изхвърленият на улицата туристически кадър скача в дълбокото, а всъщност не е никак дълбоко, защото просто плува в свои води. Увещава жена си, която владее отлично немски и английски език,  да вземе под наем магазин под наем по силата на митичния УКАЗ 56. Започват да продават телевизори в него / някои от тях със счупени крака/  и бизнесът нараства стремглаво.Взимат и втори магазин.

Това е неговото първоначално натрупване на капитала.

Прескачаме няколко години и стигаме до есента на 1996 год., когато  Симеон решава да се включи с двама свои приятели в приватизацията. Тогава вече се предлагал за продажба първият пакет, включващ по негови думи „най-скапаните хотели“

Подписват договор за хотел „Ясен“, малка двуетажна сграда, забита някъде из малка горичка и храсталаци в зона „Изток“ на Слънчев бряг.

С неговите приятели създават едно РМД /работническо-мениджърско дружество/ събират всичко, което притежават, но то не е достатъчно. Затова взимат кредит…

Но това с кредита е доста поучителна история и предполагам, че Симеон няма да има нищо против да ви я разкаже лично.

Когато започнахме реновирането на хотел „Ясен“, взехме кредит. Беше първият в България над 100 000 долара, отпуснат от тази банка. Имахме две сгради на два етажа, сред храсталаците. Решихме да обновим всичко. Банката каза, че ще ни даде кредит, но ни попита как ще го обслужим. На всичко отгоре трябваше да построим хотела от месец октомври до месец май следващата година. 
Ние хукнахме към наши колеги от Германия, с които бяхме работили години заедно преди това. Говорихме с тях до два след полунощ, но нещата се случиха. Казахме на германците, че искаме да строим хотел, но нямаме туристи за хотела, а за да построим хотела от банката трябва да ни дадат пари, но няма как да ни дадат кредит, ако нямаме туристи. Затова поискахме да сключим договор с германския туроператор. Нямахме нищо.
Това е моментът с доверието. Нямахме какво да предложим освен името си. Оказа се, че през годините сме си спечелили пред немските ни колеги репутация на почтени хора и нещата се получиха. Казаха ни, че ще сключат договор с нас, за нашия още непостроен хотел, защото вярват, че ние ще се справим.
Но преди да дойде първият гост и първата група, през месец март следващата година  дойдоха две инспекторки от банката, за да видят как се усвоява кредита им. Оставаха два месеца до идването на първия турист по договора с германците. Представете си следната картина. Топи се сняг, през плочата между първи и втори етаж шурти вода, а там където трябва да е бъдещата рецепция тече като из ведро. Банковите инспекторки гледаха, гледаха и невярващо казаха „Това тук ще посреща туристи през месец май???“
А ние им отговорихме „Имаме договор и ще го изпълним“
Два месеца по-късно първият турист влезе в хотела и премина покрай едно дърво, покрай един  ясен. Затова и хотелът ни се казва така. За да не падне клонче от дървото, докато се строеше хотела, дадохме маса пари, за да му направим стъклен покрив с един маншон, за да не тече вода по него. А долу оформихме около дървото едно пространство със саксии и цветя. И туристът влезе оттам точно оттам, спомням си го и сега.
 
Симеон и приятелите му съдружници успяват. Посрещат първите, вторите и следващите групи. Така до днес.

Питам го дали някога, някой турист е задавал въпрос на рецепцията „Извинявайте, собственикът на хотела от левицата ли е или е от десницата“, а Симеон се залива във смях.

Не, никога. Повечето нормални хора не се вълнуват от това. Те се вълнуват от това, как е обслужван. Те не са гости, те са контрагенти. Ние имаме споразумение с тях. Човек избира точно тази дестинация, точно този хотел, дава си дават парите и плаща, за да получи добро обслужване и ние трябва да му докажем, че не е сгрешил. Това е договорът между нас и всеки един турист.
Чист бизнес, никаква политика.

А се оказва, че години след старта му като екскурзовод с чешки език, владеенето на езика на Хашек му носи още успехи.

По-късно успяват да закупят втори хотел и подписват договор, по силата на който им гостуват за своята ваканция гости от чешкото министерство на вътрешните работи. Идват полковници, генерали и министри.

След това се появява още един хотел и…

Гласовете ви чувам как казвате  гневно, по пролетарски „Еее, тия нямат наяждане, бе“

Симеон и двамата му приятели не ламтят за още и още и още. Дивата инвеститорска вакханалия, която се разразява в Слънчев бряг ги отвращава и те разпродават активите си. Отказват да участват в тази лудост.

Превръщат своя първи хотел „Ясен“ в апарт-комплекс, разпродават обособените жилища, запазват само около 50-тина апартамента, които днес управляват като хотелска част. Менажират и останалите недвижими имоти на новите собственици на жилищата, ако те поискат това.

комплекс "Ясен"

Сега могат просто да се наслаждават на постигнатото и да споделят своя опит, макар че никой от новите инвеститори не ги търси за това.

Той и неговите двама съдружници са изградили пред очите на всички в Слънчев бряг миниатюрен модел на туризъм, обединяващ  в едно най-хубавите хубавите практики от „тогава“ и най-добрите постижения от  „сега“

Да, Симеон не се вглежда единствено в  презастрояването или шума от  днешното време. Признава, че „сега“ хотелската база е много добра и такава като нея е нямало в старите времена, но същевременно е абсолютно убеден, че без добър екип, без отлично подготвени кадри и добро обслужване най-красивия и луксозен хотел е само една празна сграда. 

Споделя ми още подробности за техния модел.

Вместо да имаме двеста легла повече в хотела, ние засадихме  200 дървета на тяхно място. Малък хотел, повече зеленина. Това е нашето решение. Философията ни е друга. Искахме да запазим себе си.
 
И се запазват. От 1996 год до днес той и двамата му приятели са все още съдружници. Винаги заедно,винаги. Във всичко. Нищо не е успяло да ги раздели. И въпреки че е толкова много години в Слънчев бряг, където изкушенията са на всяка крачка, той си е все така влюбен в своята жена и са заедно. Съхранили са брака си. 

Хора от друго време и друг свят.

Питам го дали споделя ентусиазма на днешните туристически експерти и ръководители, които бодро рапортуват за ръст, печалби и увеличаване на времетраенето на сезона, а той напълно сериозно ми отвръща

Слънчев бряг от времената на абсолютното спокойствие


Слънчев бряг е строен за масови туристи. Посрещахме западногермански  туристи от средата класа. Бюргери. Нормални хора, които харчат пари, дават бакшиши
Идваха от големи градове и в Слънчев бряг попадаха в една градина. Беше им все едно, че хотелът е малък, че няма завеса в банята, защото  имаха зеленина пред терасата, имаха тишина. Това им беше нужно на тези туристи, а тези са определящи в германския туризъм. 
Ние превърнахме Слънчев бряг в град. Никога вече няма да е като преди. Затова изгубихме тези туристи.

Хотел "Космос" някога

Платежоспособните туристи ще изберат място с по- добро обслужване, защото изискванията им се намират на висотата, на която се намират самите те.
Ако нещо не успяхме да направим през годините в Слънчев бряг, това е, че мащабното строителство не се съобрази с изграждането на съответната инфраструктура. Никой не предвиди, че се увеличават леглата, увеличава се потокът от хора,  това затруднява звената летище, транспорт и др.
Някой постоянно ни набива в главите някакви цифри за увеличение и ръст на туризма. Никой не отчита, че се цитират показатели от летището, а не нещо друго. Огромен процент от пристигащите чужденци отиват в своите апартаменти и не плащат нищо. Но пък ги включват в данните с общия брой туристи. Това е измамно. Това е невярна статистика.
 
Днес бившия геодезист, после екскурзовод и след това хотелиер е успял човек. Но се оказва, че неговото най-голямо богатство са не пари или ценни книжа, а нещо съвсем друго.
 
Общуването с толкова много хора. Това е най-голямото ми богатство. Нямаше никакъв друг начин да го натрупам, огромно е. Имам приятели в много страни по света. Това е богатство, защото съм научил много от много хора. Връзките ни са взаимни и се чувствам значим, щом са приели моето приятелство. Знаете ли. Хиляди хора са научили от мен много неща за България. В най-добър план. Знаел съм какво да им разкажа, защото има много да се разказва и показва от България.
Това беше част от историята на Симеон Тодоров…. И на Слънчев бряг.

автор: Красимир Калудов

Снимките от отминалите времена на курортния комплекс са от фотоалбума "50 години Слънчев бряг", в чието създаване са вложени усилията и труда на Лъчезар Германов, Сабина Чанева, фотографите Тодор Чанев, Желязко Катинов и колекционера Стайко Манев

Коментари

ИНИЦИАТОРИТЕ ...


Предсрочни парламентарни избори 2021 ...


икономика ...