ИНИЦИАТОРИТЕ 19 май 2018 2018-05-19 2021-07-18 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBZ2hLIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--f0b9618be485cb1d7a515b05e0ce3ffd33a799fd/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_31355.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Д-р Лъчезар Ралев, който смята, че в стоматологията има място за творчество

ИНИЦИАТОРИТЕ - вдъхновяващите примери около нас
 
Всеки ден медиите тревожно известяват, че български лекари масово напускат страната ни и избират да работят в чужбина, където са много по-уважавани, много по-добре заплатени и с много повече възможности за развитие.

Сигурно и вие сте чували тези мрачни статистики и сте се стряскали от прогнозите, според които след години здравеопазването в страната ни ще остане без квалифицирани медици, а пациентите без добро лечение.

Днес ще ви разкажа история за един български лекар, който не се е поколебал да поеме риск и да отиде на място, където никой не го е чакал, да се докаже там, да се изправи пред голямо предизвикателство и накрая да направи своя избор, който да му даде усещането, че така е трябвало да направи, каквото и да смятат другите.

Това е историята на стоматолога  д-р Лъчезар Ралев, който избра България пред Англия и предпочете Бургас пред  Портсмут.

А сега да се пренесем в модерно оборудвания му кабинет, където двамата с него стоим един срещу друг. Слава богу, аз съм настанен на обикновен четирикрак стол, а не върху стоматологичния стол, над който между другото от плазмен монитор се лее някакъв забавен филм.

Сигурно защото съм дошъл за интервю, а не за зъболечение, съм доста смел и задавам въпрос след въпрос. А д-р Ралев търпеливо разказва.

Реших да стана стоматолог още в шести клас – споделя ми младият специалист, а после добавя. 

Всички ме питат дали съм решил така, защото майка ми е стоматолог, но аз сам поисках това и избрах какво да уча. Благодарен съм на родителите ми, че ми дадоха възможност сам да избера своя път.
И така. Кандидатства в бургаската Природоматематическа гимназия, в паралелка с усилено изучаване на биология, а след завършването на средното си образование, отива в Пловдив, където започва да учи за…стоматолог естествено. Цели шест години.

Хм, колко лесно звучи всичко, разказано в три кратки изречения. А дали е било лесно?

Това бяха шест много трудни години, с много лишения – връща лентата назад д-р Ралев и чистосърдечно признава, че през последните две години на висшето си образование буквално изпаднал в отчаяние.

Тогава съжалявах, че съм избрал стоматологията. Това беше едно денонощно четене и нямаше нищо общо с представата ми за тази наука. Не практиката, а теорията беше много трудна, но…но това беше просто един емоционален момент – признава моят събеседник.

Само че стиска зъби /да, стоматолозите също стискат зъби, вие какво си мислехте/ и издържал до края. Дипломирал се и от раменете му паднал огромен товар и…

… и се появил нов товар. А сега накъде?

В този момент младият доктор осъзнал, че въпросът не е в това да завършиш, а да си намериш работа и да се докажеш в нея.

И знаете ли какво направил?

Вместо да се върне в Бургас и да влезе наготово в кабинета на майка си и да започне да обслужва многобройните пациенти от нейната лекарска практика, Лъчезар тръгвал към…Варна.

Варна, където не познавал никого и никой не познавал него. Безразсъдство, риск, глупост, смелост, лудост?

Не, поредният личен избор на един целеустремен млад човек.

Във Варна започнал не от нулата, а много под нулата. Намерил работа в някаква частна практика и така след два три месеца чиракуване дочул за друга възможност. В БМФ си търсели стоматолог. Явил се на конкурса и го спечелил и започнал.

Беше страхотна школа за мен, защото почти от студентската скамейка скочих в дълбокото, директно на място със страшно много работа, по 12 часа на ден, но пък всичко това беше един много добър старт за мен – спомня си докторът.

Е, новите собственици на морския ни флот решили да закрият стоматологичния кабинет и се наложило да прави нов избор.

Мислите, че се е върнал в Бургас? В кабинета на майка си?

Нищо подобно. Решава да отиде в чужбина, защото смята, че ако си стоматолог, да работиш в чужбина е нещо уникално, което дава големи възможности за развитие. Поискал да работи в Англия. Защо? Защото така.

И в началото съвсем логично било…словото, т.е английският език.

Като ученик и студент бил изучавал английски, но той бил далеч от нивото, което му било нужно за добра комуникация с бъдещите пациенти. И се заел отново с езика на Шекспир като посветил на него следващите две години от живота си. Минал през курсове, минал през самостоятелно обучение, потърсил помощ и в катедрата по английски език в Колежа по туризъм в Бургас. И се засилил за последната крачка.

Явил се на изпит в Англия, взел всички възможни сертификати, попълнил няколко дебели папки с документи, накрая се явил на изпит, по ирония на съдбата проведен в Букурещ, пред представители на британска дентална корпорация, която притежавала много клиники основно в Южна Англия. Преминал през конкурса блестящо и …ето, ви на вас д-р Лъчезар Ралев в Портсмут, Англия.

Така започнал неговият английски период, благодарение на който достигнал до…

Нека обаче не прескачаме глави от тази история, защото всяка една от тях е важна.

Заминал за Англия с много мечти и с много надежди, но още на втория месец се сблъскал с реалност, от която се разочаровал и то много. Да, там имало строги правила, норми, традиции и ясни рамки, но всички те ужасно много ограничавали младия и ентусиазиран човек,  вместо да го улесняват.

Нямах проблем със спазването на правилата, но осъзнах, че английската система в стоматологията е насочена към самите хора, а към това случаите да се решават максимално бързо, защото пациентите са много и идват като на конвейер – разказва Лъчезар.

Той не искал да третира хората като безлични номера в списъка за деня и не можел да възприеме системата, която не му позволявала да обръща персонално внимание на всеки пациент. Не харесвал това, че целият преглед и конкретната манипулация били с времетраене от порядъка на десетина минути, защото отвън пред кабинета стояли на опашка още двайсетина чакащи.

И всеки ден така. 

Това не означава, че в Англия се претупва работата, но системата там те вкарва в едни тесни рамки и не ти позволява изобщо да се изявиш като творец…
Като какво??? Да се изявиш като творец в стоматологията? Докторе, ти сериозно ли? Какви ги говориш? Какво творчество има пък в зъболечението? – мисля си аз, но събеседникът ми по някакъв странен начин разгадава неизказаните ми въпроси и пояснява.

Може да звучи необичайно за хората, но според мен в стоматологията има поле за творчество. В тази професия има две направления. Първото е „функция“, т.е осигуряване на възможност на хората да се хранят нормално. Функцията е свързана с доброто състояние на устната кухина, защото недоброто хранене дава отражения не само на стомаха, а и на общото състояние на човек.
Второто направление в моята професия е „естетиката“, т.е ние като лекари не само трябва се грижим за „функцията“, но трябва да направим тази функция красива.

Слушам какво ми обяснява доктор Ралев  за същността на стоматологията, слушам и за да му дам знак, че го разбирам, клатя глава енергично като онези сувенири кученца, които едно време поставяха под задното стъкло на автомобилите. Клатя глава уж в съгласие, но си мисля, че май нещо не разбирам. Творчество в стоматологията? Що за чудо е това?

Но излизам от унеса си, защото чувам как младият мъж срещу мен заговаря отново за своя английски период.

В Англия нямах възможност за второто, за естетиката, Там основно се вадеха зъби и така се решаваха проблемите. Или ако трябва да направим перифраза на онези думи на Сталин, в Англия беше в сила правилото „Има зъб, има проблем, няма зъб ,няма проблем
Почти всеки млад човек се бунтува срещу рамките и ограниченията. Мисълта да работи с пациентите като на конвейер ужасява Лъчезар и той сериозно се замисля за промяна. Трябват му два месеца, за да почне да избистря и оформя някакво решение в главата си.

Осъзнава, че е изправен пред два избора.

Да остане в Англия и да се превърне в един много богат зъболекар, да постигне много висок стандарт и както се казва, да си оправи живота, но да бъде ограничен, неудовлетворен и да вади зъби ден след ден, вместо да се опитва да спаси зъбите на пациентите.

Защото в Портсмут му казват да прави няколко определени неща и не може дори да помисли за нещо друго. 

А вторият избор е да се върне в България и да почне пак от нулата, но да прави нещата по своя начин и така, както вярва, че е правилно. Да се върне там, където никой не го познава и той не познава никого, там, където няма нито един пациент и където нищо не е сигурно, а заплащането е много по-ниско.

Върнах се – обяснява накратко своя избор д-р Ралев. Върнах се, макар да знаех, че ще ми е нужно много време за всичко. Но и тогава и днес вярвам, че ако човек върши нещата упорито и честно, ще дочака деня, когато ще бере плодовете на своите усилия.
Върна се? Върна се? Но в България е джунгла. Тук повечето хора имат проблеми със зъбите, но нямат пари за зъболечение. Бедни са и не могат да си позволят скъпо лечение, високо качество и …къде тук има място за творчество, как изобщо може да се справи един лекар??? –почти викам аз.

И Лъчезар без да гледа към часовника, търпеливо ми обяснява. Планирал е в графика си разговора си с мен и затова е спокоен.

Да, този социален проблем съществува в България. Само, че аз подхождам към пациентите си индивидуално и а всеки давам вариант за лечение и той прави своя избор.  Предлагам вариат „А“, Б“ или „С“, защото всеки от тях е с различни финансови възможности. Никога не им налагам мнението си, но обяснявам плюсовете и минусите на всеки вариант. И правя това така, защото за мен е важно пациентът да бъде добре информиран какво може да се случи, какъв е очакваният ефест и т.н“
Сега разбирате ли каква е разликата между стоматологията в България и в Англия. Английският стоматолог не може да губи време за обяснения, защото така ще загуби пари.

Така е, но това беше една от причините да се върна в България – усмихнато добавя д-р Ралев.

Ти, май, май докторе нещо си наострен срещу Англия. Нещо поне взе ли с теб като правила и методи от кабинета си в Портсмут?

Ооо, разбира се, че взех. Едно от основните английски правила ,които възприех е „информираното съгласие на пациента“ – оживява се Лъчезар, но явно повдигнатите ми в учудване вежди са му показали, че нищо не разбирам и затова той отново започва да разяснява.

Оказва се, че в Англия пациентът още в началото на лечението получава детайлна информация за това какво му предстои.колко ще продължи, как ще се случат нещата, каква е прогнозата за лечението и от него са иска да се приеме или да отхвърли предложението с подпис. По този начин се избягват последващи съдебни искове или просто се слага СТОП пред онези, които са превърнали делата за обезщетение в източник на приходи. Английска му работа.

Но този похват в България и в случая в Бургас се оказва, че е слабо застъпен. Е, в кабинета на д-р Ралев, както стана ясно, е обичайна практика.

И още нещо за разликите и приликите между двете страни.

Там със супермодерната техника от най-ново поколение боравят специалистите от частните кабинети, докато в държавните и общински стоматологични клиники в Англия нещата са по-семпли. Но все пак има алтернатива за пациентите, а у нас?

Тук в България няма държавна стоматологична система и това е голям минус. Аз съм от частния сектор, но смятам, че трябва да има държавни стоматологични клиники, нищо че те ще бъдат наши конкуренти, но когато пазарът е по-шарен, е по-добре за пациента. А сега хората нямат избор и искат не искат, разчитат само на частния сектор за зъболечение – споделя наблюденията си д-р Ралев.

Нормално е да го попитам откъде накъде ще иска да вкарва вълка в кошарата, т.е откъде накъде ще иска държавата да отхапе от неговия пазарен дял, а той ми отвръща:

Честно казано, за мен стоматологията не е толкова бизнес, а преди всичко е начин да помагаме на хората. Затова я избрах като моя професия, за да лекувам. И вярвам, че ако човек си върши работата с любов, след време ще бере плодовете на своя труд.
 
И събитията го доказват.

Преди четири години отваря своя стоматологичен кабинет в партньорство с изключително добър и мотивиран млад зъботехник.
Идва първия пациент и още си спомня с вълнение за този момент, в който се е молил дано да има и втори, трети и много други след тях.

Вече има достатъчно големи наблюдения, за да си създава представа за посетителите в своя кабинет.

Лъчезар никакви съмнения, че мъжете са много по-страхливи върху зъболекарския стол, отколкото жените, защото Природата ги е създала с много висок праг на издръжливост на болка, а мъжете…

Здрави и прави мъже от породата „бургаски батки“ треперят тук в кабинета и се налага да ги успокоявам - смее е докторът.

Но без значение на това кой е пристъпил прага му, Лъчезар Ралев използва първото посещение ,стига да не е спешен случай, за опознаване, защото смята, че човекът срещу него трябва да бъде спокоен и напрежението му да бъде свалено до ниски граници. Едва тогава работата може да започне.

Младият стоматолог създава нещо свое, с което практически става конкурент на собствената си майка, но вече е достигнал дотам, че тя му прехвърля свои пациенти и той на нея, защото…

…защото колкото и да владея новите технологии и методи, тя има нещо безценно. Тя има опит, а над опита не може да надделее никаква техника.
И след всичките години труд, лишения и борба, след този нестандартен избор да зареже Англия и да избере практиката в България, имало ли е смисъл?

Лъчезар е категоричен, че си е струвало всичко, защото двете години, които той е отделил за изучаване на английски на много високо ниво, днес му носят…много английски пациенти, които живеят в Бургас и в региона.
 
Във своята немалка общност те си разказват един на друг за младия бургаски стоматолог, който говори прекрасно техния език, внимателен е и работи много добре с новите технологии. И идват все повече и все повече при него.
 
А неговото добро отношение към пациентите му носи удовлетворение и …

Радваш ли се още, когато ти казват „Благодаря“?
 
Знаете ли, най-много ценя хората и пациентите, които казват „Благодаря“. Защото в днешно време много малко българи казват „Благодаря“ за каквото и да е било и показват рядко към когото и д е било. Докато в Англия ме впечатли това, че там те уважават заради това, което си и заради това ,което правиш независимо дали си зъболекар, адвокат или продавач на вестници на улицата.Това е едно от нещата ,които научих там. Да ценим хората.
Аз си тръгнах от Англия, но част от Англия тръгна с мен
 
И в края…всичко започна с поемането на риска да отидеш сам във Варна. Сега вече имаш ли отговор на въпроса струва ли си да се поема риск?
 
Да, рискът си струваше – ми казва уверено д-р Лъчезар Ралев и този път поглежда към часовника си, защото е време да приеме поредния пациент, на когото ще предложи най-малко три варианта за лечение и ще го накара да се чувства спокоен и значим.

автор: Красимир Калудов
Коментари

ИНИЦИАТОРИТЕ ...


Предсрочни парламентарни избори 2021 ...


икономика ...