различно 17 март 2018 2018-03-17 2020-04-15 https://www.burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBaEk1IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--e9ed55a5442389af4cdfe6e95d4a30d3a1081a81/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9VWTI5dFltbHVaVjl2Y0hScGIyNXpld2s2RUdGMWRHOWZiM0pwWlc1MFZEb01aM0poZG1sMGVVa2lDMk5sYm5SbGNnWTZCa1ZVT2d0eVpYTnBlbVZKSWcwME1EQjROakF3WGdZN0NGUTZDV055YjNCSkloQTBNREI0TmpBd0t6QXJNQVk3Q0ZRPSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--203b1a8c9eed4377167cb2e98b44388b2b3a30a3/main_img_30685.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Милен Георгиев за малките истини на големия футбол

ИНИЦИАТОРИТЕ - ВДЪХНОВЯВАЩИТЕ ПРИМЕРИ ОКОЛО НАС
 
Някога през 90-те години.  

На градския стадион в град Средец, известен и някога като Грудово. Едно момче на 16 години излиза на терена в дебюта си за мъжкия отбор на славния в онези времена „Нефтохимик“ Бургас.

 „Шейховете“ играят за Купата на България срещу Беласица Петрич, а стадионът е препълнен. Така както никога повече няма да бъде пълен. В онзи ден животът на момчето е изпълнен с футбол, с надежди и с мечти. То лети по терена.

Години по-късно. 

2018 год. Модерен, широк офис с много светлина. Полупразен кабинет. Без много и излишни мебели. Празен кабинет, така както много рядко е. Началото на работния ден в MONDEAL FOOTBALL AGENCY/

 Лъчезарно усмихнат мъж на около 40 години в спортно облекло и с небрежна брада. Животът му е още изпълнен с футбол, с надежди и с мечти. С опит също. И с история, което е съгласен да сподели с вас. И вече не лети по терена, защото заради работата си вече лети по целия свят.

Бях ви споменал, че в рубриката ни „Инициаторите“ ще ви представяме успели, упорити, целенасочени, благородни, талантливи, позитивни и добри хора. Личности, които са примери за подражание и достойни за уважение с онова, което са направили или правят.

Е, героят в тази история е точно такъв. Днес ще ви срещна с футболния мениджър Милен Георгиев, за когото мечтите  са горивото в неговата ракета носител.

Годината е 2004.

В последните ми години като футболист знаех, че вече приключвам и тогава  започна онзи бум на строителството. Взех парцел, винаги съм мечтал да имам хотел до морето и тръгнах така. Осигурих си някаква независимост, но… – разказва Милен за първите си ходове, с които пробва да инвестира спечеленото от кариерата си на футболист. Но бързо разбира, че строителството не е неговата стихия.

Затова търси начин да превърне уменията си и знанията от професионалния спорт в ценен актив, който да изтъргува на пазара. Предлага на двама свои съотборници да основат мениджърска агенция, само че...

…За добро или за лошо, по една или друга причина трябва да направи всичко сам. И го прави без мрънкане. Така е свикнал. От дете обмисля ходовете си и ги планира. И не се бои да взима рисковани решения.

И нали знаете, че ако един българин обяви, че ще започне да прави нещо, винаги се намират хора, които да го разубедят и да го посъветват да се откаже. Не и в този случаи.

Човек сам избира хората, с които се обгражда и затова около мен хората ми вярват. Аз ги подкрепям и те ме подкрепят. При никой от моите близки не е имало съмнение в моя успех, ако сегашното ми положение може да се приеме като успех – веднага отвръща Милен. И добавя:

Всички те са знаели, че ще успея, но това и аз го знаех. Смятам, че всяко нещо си стои, за него има място и време, нещо трябва да се случи и то се случва, когато трябва.При мен стана така.
Всъщност той не е съвсем сам. Помощта се появява от…чужбина. В годините на пребиваването си в Китай като футболист е създал страхотно приятелство с един хърватски играч, който след приключването на кариерата си става мениджър. Именно той с радост въвежда любознателния и предприемчив Милен в този бизнес.

Той ми беше пример в живота, като човек, като ценности, като семейни отношения, много ми е помагал и изигра най-голяма роля да започна всичко това – говори с благодарност и голямо уважение футболният мениджър за своя хърватски колега и приятел.
 
После се появява и китайски партньор, който му се доверява и останалото…всъщност не останалото, а всичко останало е много работа, много лишения, много труд,  вяра и …търпение. Тази дума ще се появи пак в тази история. Само потърпете.

Идва първата сделка, а тя е свързана с България. Централният нападател Венци Христов се вслушва в съветите на мениджъра Милен Георгиев, сменя клубата си принадлежност от „Черноморец“ Бургас към „Берое“ Стара Загора, а сделката е win win win, т.е всички са доволни. И нещата се случват.

Така до днес след поредица от много успешни сделки в страната и по света, след които Милен с лека болка в гласа споделя.

-Избягвам да работя в България. Тук се работи може би най-тежко в света на футбола. Не искам да цитирам отбори, но е ясно какви хора ги управляват. У нас собствениците са свикнали да диктуват правилата, а в един бизнес двете страни трябва да са доволни, дори при нас и трите страни. Всъщност повече от три страни, защото в нашата сфера понякога ключова роля в сделката може да изиграе дори бабата на играча. Или леля му. Жена му, дори цялата рода. Съпругата трябва да хареса града, футболистът да хареса заплащането, клубът да е доволен, толкова много детайли. Нашата работа не е само някаква комисионна. Трябва да задоволиш интересите на толкова много страни и не става с диктат.
Предполагам, че всеки един от вас поне с някакви базови познания за футбола би се изкушил да каже „ Е, какво толкова. И аз мога да купувам и продавам футболисти“

Но работата е по-сложна, отколкото можете да си представите. 

Защото според Милен Георгиев футболният мениджър не е само търговец, но и психолог, педагог, покровител, приятел, баща и майка на своя клиент. Едно уточнение.  Става въпрос за добрия футболен мениджър, а не за прекупвачите.

„Винаги съм помагал на младите футболисти, защото вярвам, че футболът се играе със самочувствие. Ако дадеш подкрепа на един млад играч и го накараш да повярва в себе си, можеш да му дадеш крила. Тогава всеки пазар е негов. Вярвам в това“ – разказва Милен Георгиев и прави едно шокиращо признание

Аз нямам договор с нито един футболист. Всичко е на мъжка дума и стискане на ръка.
 
Лично отношение? Нещо като Джери Макгуайър от онзи луд филм с Том Круз и Куба Гудинг Джуниър?
 
Аз така работя. Винаги изграждам лично отношение. Вярвам в играча, той вярва в мен. Аз го търся и му казвам „Искам да работя за теб,. Харесвам те и ще работя за теб, но дали ще стигнем до Серия „А“ в Италия или до националния отбор зависи от теб“
И в своя офис бургаският Джери Макгуайър споделя още

Най-важно за моите клиенти да се чувстват добре, за да може в главата на всеки един от тях да има само футбол. Вярвам, че ако си коректен, ако си държиш на думата, макар че в днешно време „мъжката дума“ е на изчезване, ще се случат нещата. Смятам, че не можеш да станеш голям футболист, ако не си голям човек…
И дава пример с Лука Модрич, който подкрепя изцяло намерението на Реал Мадрид да закупи Матео Ковачич, въпреки че младокът ще му бъде конкурент.

Модрич го направи, защото първо е голям човек. На съвсем друго ниво е – казва убедено моят събеседник и ме кара да положа мъчителни усилия, за да открия подобен пример в някаква сфера у нас. Не ми се получава.

Милен Георгиев честно признава, че е имал шанс да прескочи няколко нива в йерархията на футболния мениджмънт. И шансът му се състои в това, че е започнал да работи на един формиращ се и изграждащ се футболен пазар, какъвто е Китай. Нещо като футболно Елдорадо, в което бургазлията е един от успешните конкистадори. Така се превръща в един от най-разпознаваемите мениджъри в китайския футбол.


С колеги от цял свят


Но за да е в крак с времето, с изискванията, с правилата и регулациите на този пазар, виси денонощно в интернет, следи мачове, сделки, резултати, контузии, поява на нови играчи. Или пътува нон стоп със самолет или с автомобил от един континент на друг. Защото трябва да знае какво се случва, а специално в Китай няма гратисни периоди и промените във футболното им първенство се въвеждат от раз, след като са обмисляни дълго време, разбира се.

Споделя, че си е позволил да „открадне“ една успешна практика  от китайските футболни правила, която ще предложи на Българския футболен съюз. А тя е свързана с нашествието на чужденците в българското първенство.

Приложена в родното първенство, китайската практика би довела до следната промяна. На всеки закупен чужденец над определена сума, условно казано 100 единици, разликата веднъж се превежда към клуба продавач и втори път към българската футболната федерация, а генерираните средства се използват за развитие на детско-юношеския футбол?

Да, това оскъпява сделките, но пък гарантира средства за децата и юношите и в някаква степен принуждава клубовете, собствениците и треньорите да разчитат на местни играчи. 

Така всяка покупка на скъп чуждестранен футболист принуждава дадения клуб да плати своя дан за развитието на местния футболен пазар.

Не искаш българин в състава си и взимаш скъп чужденец, тогава плати си на федерацията, а средствата ще отиват за младите български играчи. Интересна идея, нали? Дали ще стане. Един БФС знае.


С руския футболен виртуоз Андрей Аршавин

Милен Георгиев има излъчване на човек, който навсякъде се чувства в свои води. Но дали е така, когато влезе в някоя кантора и агенция, където стоят топ мениджъри, а клиентите им са топ играчи от ранга а Гарет Бейл, например.

Най-трудното е…това, че разговарям с играчи, които са милионери. Те имат всичко. Отиваш при такъв футболист и му казваш, че ще го направиш още по-богат. Но той е милионер, той  богат и в момента. Затова трябва да разсъждаваш по неговия начин. При собствениците на клубове е различно. Ако си отишъл при тях, значи сделката е почти приключена. Докато при футболистите е друго. Богатият футболист, той си позволява всичко.  Трудно е да го убедиш, че си намерил точното място за него. Те винаги искат много повече. Затова трябва да разсъждаваш като него. Ако той има десет милиона евро, ти трябва да звучиш като човек, който има двайсет милиона евро.
Трудна работа, но не забравяйте, че Милен е бивш професионален футболист и то един от малкото мислещи футболисти у нас, както вече сте се убедили.

Това, че съм бил футболист в няколко първенства, ми помага. Позволявам си на много добри играчи, тъй като детайлно анализирам ситуациите на терена и извън него, да им казвам „това не трябваше да го правиш или това трябваше да направиш. Това ще ти повлияе на кариерата и не го прави“…Но младите играчи в България не знаят още какво искат. 
За разлика от нас в Хърватска имат работещ модел. Моят партньор представлява осем от десетте най-големи таланта на хърватския футбол. Видяхме се в Милано преди дни и го попитах за цената на  един негов играч, набор 2001 год, и той ми каза, че този играч струва сега 15 млн евро. 16-17 годишен футболист от Динамо Загреб!!! 15 млн евро цена. В България и това може да се случи някога, но е много сложен процесът и аз съм се предал – повдига рамене мениджърът и отпива от чашата с минерална вода. Телефонът му звъни, той го поглежда, поглежда към мен и…отхвърля повикването. Еее, как да не се възгордея. Предпочел е разговорът с мен пред това да говори за някоя сделка??? А може би е предпочел вас, читателите…

Защо си се предал? Пречите си с колегите от твоя бранш ли?
С всеки един колега в България съм се опитал да намеря общ език. С всички се чувам. Опитвам се да работя с тях. Не сме стигнали до сделка, но се опитвам да работим заедно.
 
Но ти представляваш не само футболисти, а и треньори. Как се случват сделките с тях? Как предлагаш български треньор зад граница, при условие че тук в България отношението към тях от президенти на клубове, играчи и медии е меко казано неуважително? Това лошо отношение смъква ли им цената?
 
Представлявам няколко от българските треньори, но хората у нас веднага започват да търсят под вола теле. Казват „Аха…значи той му е мениджър и ще му пълни отбора със свои футболисти“. Затова аз като мениджър не вкарвам в България футболисти от чужбина. Да се знае. Въпрос на принцип е. Не слагам треньор на отбор, за да вкарам играч от чужбина за 5000 евро, защото процентът на неуспеваемост е голям. Ако ви попитам за имената на чужденците от селекцията на Левски от миналото първенство, за колко от тях ще се сетите? Или за ЦСКА. Кои помним от последните години? Гара Дембеле, Мораеш??? Колко за последните десет години?  Ок, Каранга е добър, ще остави диря, но десет петнайсет играча за десет години оставят диря в първенството ни. Това не е достатъчно, нали. А хората са го измислили. В Партизан Белград, Цървена звезда, Динамо Загреб. Там създават свои играчи. Аз се радвам много на Лудогорец, но…
Милен посочва липсата на добри примери като една от главните причини за срива на българския футбол. 

Според него ние нямаме играч от калибъра на Стоичков или Бербатов или Стилян Петров, нямаме никой поне да се доближи до тях. 

Затова е шокиран да види, че днес младите футболисти в България се вълнуват най-вече от автомобили и гаджета. На онези, с които работи им казва, че най-важно е търпението.

Търпението е добродетел. Условието за успеха е търпението. Бъди търпелив и ще му дойде времето на всичко – внушава той на своите клиенти, но…

Не изглеждаш ли малко старомоден и дори направо глупав в днешната футболна джунгла с тази философия?
 
Сигурно изглеждам глупаво, но не спирам да го повтарям на моите футболисти. Набивам им в главата, че за да успее някой от тях, трябва да е голям човек и чак после ще стане голям футболист. Казвам им, че ако със свой съотборник са сами срещу вратаря „Подай му, нека твоят съотборник вкара гол“ Това е философията на живота. Утре съдбата ще ти върне това, което си направил за другия човек“  Такива неща им говоря. Не, не съм полудял. Вярвам, че когато си коректен, нещата се случват после. Да, трудно е хората да повярват в тази философия. 
Интересно как с такава старомодна аналогова философия един футболен мениджър може да привлича играчи от дигиталното поколение, в което успехът се иска „Сега и тук“. 

Но получавам отговор още преди да задам въпроса си, защото поглеждам в единия край на офиса и виждам няколко огромни табла, изпъстрени със снимки на футболисти на най-различна възраст, от всевъзможни първенства и държави, от всички възможни постове на терена. Значи нещата май наистина се случват.

Милен вижда в какво съм се втренчил и ми обяснява.

Това е нашата база данни и в нея играчите са разпределени по позиции и цени. Когато се търси определен футболист, ние се ориентираме в тази база данни и имаме предложение до последния детайл като свършващ договор, изтичащ договор и абсолютно всичко.
 
Защо 19 год. вратар на Милан Донарума струва колосални пари, а български 19 год. вратар не може да отиде в Милан дори и на безценица? Защо нашите таланти не струват дори и 1 млн. евро? Защо е срината цената на българския футболен продукт?
 
Нещо се обърка в самата ни държава. Ние сме май по-далеч от Европа. Би било нормално да се сравняваме с Турция или със Сърбия, с държавите около нас. В Белград виждам по улиците млади и здрави хора, а по улиците на Бургас виждам съсухрени, измъчени, с черни дрехи. В Хърватска треньорите имат смелостта да сложат млад играч в титулярния състав, а у нас? 
Докарах общо трима скаути от Англия на мач в България. Дойдоха за конкретен играч. Една от нашите надежди. Много талантлив наистина. Национал. Помолих треньора му да го пусне и той игра. Беше изморен заради сгъстения цикъл мачове, отпадна физицески, но отборът му победи. Докато беше на терена, даде няколко много хубави паса, направи няколко от своите гениални отигравания. Към 60-тата минута го изкараха от игра. И той като излезе, не поздрави никого. Разбирате ли, той не подаде ръка нито на треньора, на никого. А скаутите гледат абсолютно всичко. Всичко се гледа до последния детайл, щом един играч е обект на интерес и проучване. Четат дори публикации в интернет за него, за да му изработят пълен и подобен профил.
Имах един играч от ЦСКА Москва. Проучих го и установих, че има проблем с поведението. Ужасно избухлив характер. Бях честен с хората ,които се интересуваха от него. Казах им, че щом избухва на ниво ЦСКА Москва, в по-малък отбор е възможно да стане още по-лошо. И това ще е като цъкаща бомба. Затова им казах, че има прекрасни футболни качества, но че има една подробност и тя е…личностните му качества са спорни и това е проблем. Решението е ваше.
 
Ти позволяваш ли си да играеш със свалени карти и да разкриваш всички детайли, дори това да означава риск сделката да се провали?
 
Винаги го правя. Винаги. В момента, честно казано съжалявам за два три случая, и ако пак имам възможност за преговори, не знам дали…Знаете ли, аз съм честен, сделката не става, а след мен я прави някой друг със същия играч и тогава това ,че съм бил честен, ами…изглеждам малко…може би малко съжалявам. Да, става дума за моите принципи, но все още ми е трудно да сервирам в чиниите за вечеря на моето семейство принципи, а не храна…Но няма значение. Минал съм през две  и двеста. Правя нещата по моя начин.
А неговият начин е ужасно позитивен. При влизане в офиса му ни посрещнаха две момчета и две момичета. Поздравиха се, прегърнаха се със своя шеф, той им подхвърли няколко шеги, работният им ден започна с усмивка. Представяте ли си? Офис, в който се правят сделки с футболисти, иначе казано с активи, които струват от стотици хиляди до милиони евро, но работещите в офиса са усмихнати. Как става това?

В офиса на агенцията атмосферата е винаги ведра, защото Милен Георгиев и колегите му са превърнали хобито си в своя работа

Те са тук с мен и искам от тях работата да им носи удоволствие. Затова съм благодарен на Господ, че ми е дал възможност животът ми да е свързан с футбола. Имаше статистика, че много малък процент по света работят не работа, а своето хоби. Да, понякога съм изморен от мачове. Гледам много мачове. Момчетата от офиса също, защото ми е важно трето и четвърто мнение за някой футболист. Дори едното момче е още действащ футболист, но се ориентира към моята сфера. Уча го на всичко, показвам му, той слуша разговорите. Изграждам мрежа от партньори. Да, понякога се караме, крещим си, затваряме си телефоните, но животът е много кратък, за да се продължаваме така и след това. Имал съм партньори, с които съм имал проблеми, но това е…
Как се чувстваш в компанията на големите във футбола? Какво изпитваш, когато застанеш до Гарет Бейл, да речем?



Малко след щракването на тази снимка Гарет Бейл подписва с Реал Мадрид

Гарет Бейл? Бях на среща в Лондон с тогавашния спортен директор на Тотнъм Франко Балдини. Бяхме с Александър Александров, който в онзи момент беше пък директор в Ботев Пловдив.

Сигурно при такива срещи трябва да си добър актьор, за да скриеш, че си притеснен. Влизаш при човек, който ръководи отбор от ТОП 20 или ТОП 30. Стиснахме си ръцете за сделка от 5 млн евро. После нашата сделка стана жертва на продажбата на Гарет Бейл в Реал Мадрид. Оказа се, че не е за 100 млн евро, както беше обявено и заради разни счетоводни баланси, Тотнъм не закупи Тошко Неделев.

Та, тогава влезе в залата Гарет Бейл, беше нещо нацупен. Станах, стиснах му ръката и му пожелах успех в Реал Мадрид, а продажбата му още не беше факт. Целият офис утихна и аз се притесних, че нещо съм сгафил, но в следващия момент всички започнаха да се смеят с глас. Отдъхнах си, че моето чувство за хумор не ми е изиграло лоша шега.

В Милано съвсем наскоро прекарах два страхотни дни с Дженаро Гатузо. Той е голям човек. Заради него започнах да се интересувам от Милан. Не съм миланист, но когато видях тренировките, целия процес…Гатузо извика всеки един свой асистент, за да покаже на Ясен Петров всичко. Всеки от тях дойде, извади флашка, показа ,сподели, коментира, помогна…Такова нещо няма у нас. Завладява те, изпълва те. 


Дженаро Гатузо, заради когото Милен Георгиев е напът да се превърне в миланист

Мечтаеш ли да продадеш български играч в отбори от ТОП 10 или ТОП 20?
 
Ще бъда честен. Това не е мечта, а реалност. Аз и сега мога да продам, просто не се е родил такъв играч в България. Мога да познаят гения, но…няма човек, който се занимава с футбол в България да не иска това да се случи. В моите юношески години имахме примерите пред нас. Виждахме големите играчи в съблекалните на тренировки. Растяхме покрай тях и се опитвахме да им подражаваме във всичко. Тогава имаше и казарма. Имаше йерархия.
Разказва ми как днес играе в регионалната група за здраве или кой знае за какво.  И понякога казва на някой млад играч „Не прави така“, а той му отвръща „Айде, бе. Гледай си работата“, защото младокът мисли, че знае всичко за футбола. 

Милен Георгиев е потресен

Това поколение си въобразява, че знае всичко, но преди двайсет години, ако аз или някой млад футболист беше отвърнал на някой от старите по този начин, щяха да го смачкат от бой в съблекалнята. Как ще отговориш на стар играч така? Мил съм обувки, лъскал съм обувки до припадък. А сега ако накараш някой младок за това, той ще ревне на майка си и баща си, те ще извикат телевизионен екип и ще предизвикат скандал. А в големите европейски отбори всичко е по старому. Има йерархия. Но дори в Хърватска. Знаете ли какви автомобили паркират тамошните футболисти пред съблекалните? Най-скъпата кола е „Фолксваген Пасат“. На никой не му дреме за автомобили. А нашите млади играчи? Дават си всичките пари за една кола и дори взимат заеми, за да я купят. 90% от българските футболисти залагат за мачовете. Фрапиращи случаи има за играчи, които вадят пари и залагат срещу себе си. Ужасен проблем. Младите трябва да са здраво стъпили на земята.
А къде са треньорите в този процес на изграждане на младите футболисти?



С великана в треньорската професия Люпко Петрович

Има много добри треньори в България, но няма кой да повлече останалите. Мъри Стоилов е много добър ,но …но той е в Азия. Нямаме един треньор на Запад. Спомняте ли си за Слободан Муслин? Човекът е работил във Франция, а ние нямаме един на неговото ниво. В момента доста треньори работят по неговата методика. Ето, вижте там в библиотеката в кабинета ми. Учебници по футбол. Различни методики. Давам ги на моите треньори, но един не е прочел някой учебник. 
Това показва на каква база са подготвени нашите треньори и как са подготвени футболистите. В миналото националният ни отбор се е класирал шест пъти на световно първенство. Не  е никак малко това. А сега? Кажете ми, кога ще се класираме на световно първенство? Много сме далеч. Та, дори Косово ни победи при младежите.


Заедно със световния шампион с Италия, носител на Златната топка и настоящ треньор в Китай Канаваро

Пробивният футболен мениджър изрежда основните пречки, които блокират развитието на българските треньори.

Победа на всяка цена. Натискът върху треньорите. При три загуби искат оставката на треньор веднага. А в страните от бивша Югославия не е така. 
 
А бургаският футбол?
 
Няма го. Много съм разочарован. Все още има хора , които инвестират пари във футбола в Бургас, но отборите са като сираци. Оцеляват мъчително в бедна държава. Какво беше Нефтохимик. 18 000 работници през 1994 год. Със семействата им стават 60 000 души, свързани с този отбор. Ангажиран е огромен ресурс. Стадионът е пълен, добра атмосфера. 
А сега ще правят нов стадион в Бургас. Не съм съгласен. Нали имаме два стадиона. Въртят се някакви виртуални пари, а накрая се дължат реални пари. Обикновените хора не могат да отидат на мач, защото някакви други хора са правили измами. А защо не се намеси прокуратурата.
Не виждам дори какво ще се промени ,ако вземем стадиона в Бургас. Всичко е свършило.
Затова предлагам да се събират такси от отборите, които купуват чужденци вместо български играчи. Приходите от тези такси могат да се събират и да се инвестират в спротна инфраструктура, а не да се строят терени по селата, където няма отбори, няма деца и никой не играе и никой не поддържа терените. С тези такси БФС може да събира по 1 млн. лв на година. За пет шест години ще бъдат построени немалко терени в големите футболни центрове. А както е сега. Някой е усвоил едни пари, построени са едни стадиони в безлюдни села, които никой не поддържа и те се рушат.

Нека приключим с нещо хубаво. Спомняш ли си твоя дебют в мъжкия футбол с отбора на Нефтохимик в мача срещу Беласица в град Средец? Би ли казал, че тогава хората са препълнили трибуните на стадиона заради бъдещата звезда Милен Георгиев?
Милен прихва в смях. Той е човек с изключително чувство за хумор и като нищо би казал точно това, но след секунди отвръща.

Не, хората по трибуните в Средец не бяха там заради мен и заради моя връстник Миро Косев, а заради това, че  онези времена треньорите в България бяха готови да залагат освен на звездите и на българските юноши и млади играчи.
За мен беше огромно удоволствие да ви представя в нашата рубрика „ИНИЦИАТОРИТЕ“ футболния мениджър Милен Георгиев и философията, която налага в неговата MONDEAL FOOTBALL AGENCY

Автор: Красимир Калудов

 
Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...