култура 22 май 2019 2019-05-22 2020-03-26 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdmhSIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--e58bb87897f0b30906da3d256bedcc835458b761/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/main_img_34695.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Георги Андонов и посланията на неговия Четящ човек

Преди няколко дни встрани от бургаския площад "Тройката", почти до входа на книжарница "Хеликон", се появи скулптура на замислен човек, които е вперил погледа си в далечината. Край пластиката се спират все повече хора, разглеждат я и изказват мнение какво виждат в нея. За да не гадаем излишно, потърсихме автора на скулптурата Георги Андонов. В навечерието на Деня на българската азбука 24 май с него разговоряхме насред книжарницата, пред която е разположена творбата му.

Когато гледате своето творение, за коя книга си мислите?

Май не съм мислил за книги, защото вярвам в услужливата памет. Нали знаете, че в мозъка има една зона, където се събират разни неща като в някакъв "облак" /cloud/ и имайки идеите там, те сами излизат, когато ти потрябват. Нали затова се нарича "услужлива памет". Мисля си, че през цялото време това е било в мен. Всички наслагвания през годините ми помогнаха да достигна до този символ, защото аз не наричам това пластика или скулптура, а символ. Винаги съм вярвал, че трябва да имаме символи, защото те носят много информация и много генетика.

Как тогава да наричаме тази творба? 

Идеята тръгна като "Четящият човек", но нещата много еволюираха от началото. Аз съм си записал разни определения. Много бих искал хората да казват на какво им прилича, защото няма значение какво съм искал аз да кажа. Всеки го приема по различен начин. И ако аз го наричам "Четящият човек", хората го определят като "Човек, който черпи сила от земята", "Портал", "Телепорт", "Чекпойнт на летище", "Прозорец", "Танцьор преди поклон пред публиката"...това ми го каза един клиент от Франция, "Квадратът на Леонардо Да Винчи", "Христос" , "Готов за полет", "Гимнастик", "Безполов човек" и още какво ли не...това са мнения на различни хора.

Това, че всеки преминаващ край пластиката я възприема и определя по различен начин, вас радва ли ви? Приемате ли това като доказателство, че творбата ви кара хората да се спират и да се замислят, че ги вълнува? 

Трогва ме. Радва ме. Днес осъзнах това, докато си записвах всички мнения. Достигнал съм до това, което винаги съм искал...да провокирам хората. Ето, погледнете към "Альошата" / паметникът на незнайния съветски войник/. Там всичко е ясно и има две мнения. Той или е окупатор или е освободител, докато в моя случай нещата са малко по-дълбоки.

Не е ли това целта и на една книга. Да кара хората да се замислят?

Да, затова този символ се казва "Четящият човек". Човекът, който вижда, просветеният човек, осветленият човек.

Ако всеки човек е сам по себе си една история или книга, било то прочетена или такава, която тепърва очаква да бъде разлистена, тогава вашето послание за 24 май сякаш става много лесно. "Четете книги". Може ли да е това посланието ви?

Да, трябва да се чете. Дори и да е от телефон или някакво устройство, а не само от книга, но трябва да се чете. Трябва да се знае историята за нашата азбука, как се нарича, коя е тя и да не се асоциира с други...

Книжна книга или електронен четец ви доставя по-голямо удоволствие, когато четете една история?

Книгата има друга миризма, друго докосване. Може да мислите, че съм старомоден, но аз вярвам на тези усещания, на този допир с книгата.

В момента си говорим с вас и сте заобиколен от хиляди книги. Как се чувствате в такова обкръжение?

Всички обичат да бъдат заобиколени от книги, поне хората, които аз познавам. Всяка една книга е наистина прозорец към едно друго измерение. Колкото повече такива "портали" към други светове имаме, толкова по-добре.

Така ли искате да бъде възприеман вашият символ в центъра на Бургас? Като "Четящият човек" на Георги Андонов.

Да, но всеки може да го възприема така, както го усеща.

автор: Красимир Калудов

P.S Георги Андонов е възпитаник на Националната художествена академия. 

Създава своя галерия в Бейрут, Ливан и работи с най-големия ливански търговец на изкуства Фади Могабгаб. През 2003 г. вече си партнира с галерия "Уилям Мерил" в Лос Анджелис (САЩ), а от 2007 г. с галерия "Бутик 1" в Дубай (UAE), по-късно и с художествената галерия "Мартин Макнаб" Сан Диего, Art stuidio "Mikonos". 

Георги Андонов е част от Общество за съвременно изкуство - организация, основана през 2005 г. в партньорство с Арт Контемпориум (Фади Могабгаб), Бейрут. 

 

 

Коментари

култура ...


региони ...


различно ...