Това не е отговор на въпроса как умря Тома Томов. А опит да си спомня как живя Тома Томов.
Как живя ли?
Живя така, че в Обредния дом на бургаския гробищен парк дойдоха дори и хора, с които са били на различно мнения през годините.
Дойдоха футболни съперници. Появиха се силни хора, с които е водил битки на футболния терен като играч или ръководител.
Дойдоха съотборници, съперници, приятели, фенове, хора от различни съсловия на Бургас. Много хора.
Дойдоха и сведоха глава пред бат Тома заради всичко това, което той направи за бургаския футбол.
Сигурно и заради това, което не му стигна времето да направи.
Едно е сигурно. Тома Томов имаше много футболни мечти, свързани с неговия любим „Черноморец“.
Част от тези мечти постигна, а онези неизпълнените завеща на всички нас.
Замислете се. Тома Томов ни накара всички да мечтаем за силен „Черноморец“ и за силен бургаски футбол.
И до сетния си час не се отказа от своите мечти.
А понякога беше ужасно сам с тях.
И със семейството си, разбира се. Защото беше неизбежно онази магия на „Черноморец“ да обземе и децата му.
Тома Томов не разполагаше с неограничени бюджети за отбора. Той беше футболен шеф от старата школа. За него не беше унизително да чука по врати, за да търси помощ, пари и подкрепа за отбора.
За него не беше уморително да възражда отбора от развалините.
За него „Черноморец“ беше част от живота му.
Беше живота му.
Спомняте ли си колко енергия хвърли той, за да отбележим стогодишнината от основаването на футболния "Черноморец" ? Тогава той грееше. А почитателите на отбора бяха рамо до рамо на стадиона за празника. Заедно.
Благодарение на бат Тома и на още някои запалени хора това се случи.
Но както ви казах, за да го изпратят към вечния му дом, дойдоха и хора извън футбола.
Знаете ли...веднъж бат Тома дойде при мен и ме помоли да съобщим на хората в България, че неговият скъп приятел Гого Найденов от „Тоника“ има нужда от помощ за лечение.
Нямаше как да му откажа. Изпратих съобщение до всички възможни медии в България и използвах тогава ефира на Дарик радио, за да отправим зов за помощ. Всъщност зовът за помощ беше изпратен от Бат Тома. Защото той помагаше на хората.
Тома Томов помагаше от сърце и душа за издигането на църковния храм в Сарафово. И беше истински щастлив, когато камбаната на тази християнска обител започна да бие.
Беше добър човек.
Живя като добър човек.
И затова толкова много хора днес сведоха глави пред паметта му.
Почивай в мир бат Тома.
на снимката - Тома Томов току що предава членска карта на горещ привърженик на "акулите" от САЩ
Коментари
