Живко Табаков е председател на Комисията по туризъм в общинския съвет в Бургас. От тази позиция той пое отговорността да бъде създадена адекватна годишна програма за туризъм, която да сложи край на импровизациите и липсата на дългогодишна работеща стратегия в тази сфера. Наскоро съветникът на министъра на туризма започна да провежда серия от срещи в общините на Бургаска област с крайна цел да обедини всички тях в една структура, която да предлага на българските и международните борси общ и печеливш туристически продукт. Разговаряхме с г-н Табаков по тази и по други теми.
Наскоро обявихте амбициозното си намерение да обедините всички общини в Бургаска област около създаването на общ туристически продукт, дори поставихте доста кратки срокове за реализиране на концепцията... срещнахте ли недоверие, нужно ли ви беше да убеждавате противници на тази идея или по-скоро „чукахте на отворена врата”, т.е получихте ли бързо подкрепа?
Това от няколко дни мога да кажа, че е добра новина, защото дори и кратките срокове, които си поставихме, ще бъдат изпълнени. При изготвянето на концепцията за райониране на страната на девет туристически района, която представи министърът на туризма, участваха и много кметове в работната група. Те бяха запознати в детайли с това райониране. Недоверие не срещнах. Всеки от кметовете в нашата Бургаска област, която ще бъде основата на Южен черноморски район, беше запознат с възможностите на това бъдещо обединение. Предполагам, че всеки един от тях го е разгледал през своята призма, през интересите на общината, която представлява. Смятам, че кметовете от нашата област прецениха, че за общините е по-добре да участват в това обединение. След края на срещите ни получих убедителни потвърждения.
Чухте ли коментари от типа на „откажи се, това никога няма да стане” и ако е имало такива, те мобилизират ли ви?
Когато се говори общо за концепция, за стратегия, тогава хората имат усещането, че става дума за нещо с неясен край...но по отношение на тази концепция, при нито един от кметовете не съм срещнал неразбиране. Предстоят и срещи със сдруженията от туристическия сектор. В предварителите ни разгвори, а аз ежедневно поддържам контакти с хората от този бранш, не съм срещнал недоверие към тази концепция. Дори мога да кажа, че представителите на сдруженията очакват срещата с нетърпение.
Опитвал ли сте се да направите изчисления какво и колко би спечелил туристическият бранш в региона от едно такова обединение и какво губи в момента от работата „на парче”?
Не бих искал да казвам, че някой губи, защото работи „на парче”. Бих казал, че имат със сигурност пропуснати ползи. Трудно би могло да се изчисли като абсолютна стойност печалбата или загубата, но със сигурност обединението ще им даде предимства, защото ще е обединение на ресурси, на познания, на административен капацитет, обединение на туристически продукти и на забележителности...ще има и по-добър диалог между отделните администрации и между работните групи. Това със сигурност би трябвало ще доведе до по-добри резултати.
Преди около година бръкнахте безмилостно с пръст в раната като казахте, че Бургас не използва своя туристически потенциал, че не го развива и заявихте, че ще предложите програма за развитие на този сектор...една година по-късно имате ли достатъчно привлечени съмишленици за това?
Може би съм имал предвид, че Бургас има много по-голям потенциал, който не се използва максимално, а не че Бургас не се развива като туристическа дестинация. Година по-късно, всъщност по-малко от година по-късно, на нас ни предстои да завършим Годишната програма за общинска туристическа реклама. До края на 2016 тя ще премине през Консултативния съвет по туризъм в община Бургас, за да можем през 2017 г. да предвидим средства за евентуално участие в повече борси. Сега е август месец, браншът е изключително зает, но ние имаме готовност в края на месеца и през целия септември да изчистим последния етап от разговорите, така че през октомври да направим едно обществено обсъждане с всички ангажирани в създаването на туристическия продукт на Бургас...става въпрос за бизнеса, за целия бранш, за училища, за институции. Много ми се ще в края на октомври да сме готови за 2017 година.
От пролетта насам...прави впечатление, че през уикендите в Бургас и в региона се виждат доста луксозни автомобили с регистрация в Истанбул...може ли да се каже, че туристи от този световен финансов, икономически и културен център са открили Южното Черноморие като атрактивна дестинация?
За първото шестмесечие на годината данните не се различават като брой на издадени визи в сравнение със същия период за изминалата година. Същият брой турски граждани са посетили страната. Нямаме ръст на туристи от Турция. При създалата се ситуация там ще бъде интересно да се видят данните за второто полугодие. Може би Южното Черноморие вече е разпознаваемо за тях, станало е по-атрактивно и това е причината да виждаме турски туристи тук. А това ,че виждаме повече автомобили с турска регистрация през уикендите в Бургас и в региона, е добра тенденция. Като цяло турските туристи са целеви пазар, много важен пазар за туризма в Бургас.
През месец юли влезе в експлоатация пътен възел „Запад”, който дава алтернативна връзка с улица „Крайезерна” и е в състояние до голяма степен да изведе автомобилния трафик за курортите на юг извън Бургас...мислите ли, че би трябвало да бъде проведена някаква разяснителна кампания за пътуващите насам туристи...те все още не познават този маршрут, както и този през град Камено от отбивката на АМ „Тракия” до Българово ?
Конкретно за околовръстния път по улица „Крайезерна”...той беше отворен в разгара на сезона и смятам, че нещата не бяха много добре подготвени откъм разяснителна кампания. Много мои приятели, които пътуват за Южното Черноморие, не знаят още за този път. Старая се да им обясня за него, да им препоръчам да го ползват. А за отбивката на магистрала „Тракия” край Българово и Камено, в годините сме се забавили и наистина е необходима една такава разяснителна кампания. За жалост сезонът е преполовен и върви към своя край. За 2017 година както община Бургас, така и държавата трябва да помислят в тази посока за информационна кампания, от която хората да научат за алтернативните трасета и трафикът да бъде изнесен извън Бургаси да приминава по новите артерии.
През това лято пречиствателните станции край Ахелой, Созопол и Лозенец работят с пълен капацитет и осигуряват много високи показатели на чистотата на морската вода...в какво ще измерим ефекта от тези придобивки?
През годините имаше много негативни коментари преди да заработят тези съоръжения. В момента всички показатели за чистотата на водата са много стабилни и смятам, че това е много добър сигнал. Отражението и изобщо положителният ефект обаче ще се усетят през годините, а не краткосрочно само през този сезон. Поне до момента няма никакви информации за оплакване, никакви негативни коментари.
Гръцкият премиер сподели при гостуването си в България, че 1 млн. български туристи са посетили курортите в Гърция...същевременно българските хотелиери изразиха съжаление, че българските туристи отиват в чужбина...какви усилия трябва да положат, за да привлекат част от този 1 млн...пътуващи в чужбина, за да изберат морските ни курорти?
България и Гърция си разменят равен брой туристи. През първото шестмесечие в България са пристигнали над 530 000 гърци, а българските туристи в Гърция са били за този период над 515 000. През 2015 г. 972 971 гърци са били в България с цел туризъм и 1 040 078 българи са посетили Гърция, което показва, че показателите са сходни. Да, по нашето Черноморие виждаме по-малко гърци, защото те също както турските ни съседи предпочитат българските зимни курорти. Съвсем скоро беше подписан между министерствата на туризма в България и в Гърция меморандум за сътрудничество. Световната организация по туризъм ще има заседание в България около края на ноември и е поканен гръцкият министър на туризма. Ще има техен представител. Идеята е между двете държави наистина да се задълбочи сътрудничеството.
А има ли ръст на туристите от определени държави през това лято?
Да, има такива данни до началото на месец юни за пристигнали повече от 1.3 млн. туристи. От Германия имаме 60% ръст, Румъния - 40%, Великобритания - 18%, Русия - 18%, Украйна - 22%. За полугодието ще посрещнем над 3 млн. чужденци. Към момента имаме общ ръст от 15%.
автор: Красимир Калудов
Коментари
Това от няколко дни мога да кажа, че е добра новина, защото дори и кратките срокове, които си поставихме, ще бъдат изпълнени. При изготвянето на концепцията за райониране на страната на девет туристически района, която представи министърът на туризма, участваха и много кметове в работната група. Те бяха запознати в детайли с това райониране. Недоверие не срещнах. Всеки от кметовете в нашата Бургаска област, която ще бъде основата на Южен черноморски район, беше запознат с възможностите на това бъдещо обединение. Предполагам, че всеки един от тях го е разгледал през своята призма, през интересите на общината, която представлява. Смятам, че кметовете от нашата област прецениха, че за общините е по-добре да участват в това обединение. След края на срещите ни получих убедителни потвърждения.
Чухте ли коментари от типа на „откажи се, това никога няма да стане” и ако е имало такива, те мобилизират ли ви?
Когато се говори общо за концепция, за стратегия, тогава хората имат усещането, че става дума за нещо с неясен край...но по отношение на тази концепция, при нито един от кметовете не съм срещнал неразбиране. Предстоят и срещи със сдруженията от туристическия сектор. В предварителите ни разгвори, а аз ежедневно поддържам контакти с хората от този бранш, не съм срещнал недоверие към тази концепция. Дори мога да кажа, че представителите на сдруженията очакват срещата с нетърпение.
Опитвал ли сте се да направите изчисления какво и колко би спечелил туристическият бранш в региона от едно такова обединение и какво губи в момента от работата „на парче”?
Не бих искал да казвам, че някой губи, защото работи „на парче”. Бих казал, че имат със сигурност пропуснати ползи. Трудно би могло да се изчисли като абсолютна стойност печалбата или загубата, но със сигурност обединението ще им даде предимства, защото ще е обединение на ресурси, на познания, на административен капацитет, обединение на туристически продукти и на забележителности...ще има и по-добър диалог между отделните администрации и между работните групи. Това със сигурност би трябвало ще доведе до по-добри резултати.
Преди около година бръкнахте безмилостно с пръст в раната като казахте, че Бургас не използва своя туристически потенциал, че не го развива и заявихте, че ще предложите програма за развитие на този сектор...една година по-късно имате ли достатъчно привлечени съмишленици за това?
Може би съм имал предвид, че Бургас има много по-голям потенциал, който не се използва максимално, а не че Бургас не се развива като туристическа дестинация. Година по-късно, всъщност по-малко от година по-късно, на нас ни предстои да завършим Годишната програма за общинска туристическа реклама. До края на 2016 тя ще премине през Консултативния съвет по туризъм в община Бургас, за да можем през 2017 г. да предвидим средства за евентуално участие в повече борси. Сега е август месец, браншът е изключително зает, но ние имаме готовност в края на месеца и през целия септември да изчистим последния етап от разговорите, така че през октомври да направим едно обществено обсъждане с всички ангажирани в създаването на туристическия продукт на Бургас...става въпрос за бизнеса, за целия бранш, за училища, за институции. Много ми се ще в края на октомври да сме готови за 2017 година.
От пролетта насам...прави впечатление, че през уикендите в Бургас и в региона се виждат доста луксозни автомобили с регистрация в Истанбул...може ли да се каже, че туристи от този световен финансов, икономически и културен център са открили Южното Черноморие като атрактивна дестинация?
За първото шестмесечие на годината данните не се различават като брой на издадени визи в сравнение със същия период за изминалата година. Същият брой турски граждани са посетили страната. Нямаме ръст на туристи от Турция. При създалата се ситуация там ще бъде интересно да се видят данните за второто полугодие. Може би Южното Черноморие вече е разпознаваемо за тях, станало е по-атрактивно и това е причината да виждаме турски туристи тук. А това ,че виждаме повече автомобили с турска регистрация през уикендите в Бургас и в региона, е добра тенденция. Като цяло турските туристи са целеви пазар, много важен пазар за туризма в Бургас.
През месец юли влезе в експлоатация пътен възел „Запад”, който дава алтернативна връзка с улица „Крайезерна” и е в състояние до голяма степен да изведе автомобилния трафик за курортите на юг извън Бургас...мислите ли, че би трябвало да бъде проведена някаква разяснителна кампания за пътуващите насам туристи...те все още не познават този маршрут, както и този през град Камено от отбивката на АМ „Тракия” до Българово ?
Конкретно за околовръстния път по улица „Крайезерна”...той беше отворен в разгара на сезона и смятам, че нещата не бяха много добре подготвени откъм разяснителна кампания. Много мои приятели, които пътуват за Южното Черноморие, не знаят още за този път. Старая се да им обясня за него, да им препоръчам да го ползват. А за отбивката на магистрала „Тракия” край Българово и Камено, в годините сме се забавили и наистина е необходима една такава разяснителна кампания. За жалост сезонът е преполовен и върви към своя край. За 2017 година както община Бургас, така и държавата трябва да помислят в тази посока за информационна кампания, от която хората да научат за алтернативните трасета и трафикът да бъде изнесен извън Бургаси да приминава по новите артерии.
През това лято пречиствателните станции край Ахелой, Созопол и Лозенец работят с пълен капацитет и осигуряват много високи показатели на чистотата на морската вода...в какво ще измерим ефекта от тези придобивки?
През годините имаше много негативни коментари преди да заработят тези съоръжения. В момента всички показатели за чистотата на водата са много стабилни и смятам, че това е много добър сигнал. Отражението и изобщо положителният ефект обаче ще се усетят през годините, а не краткосрочно само през този сезон. Поне до момента няма никакви информации за оплакване, никакви негативни коментари.
Гръцкият премиер сподели при гостуването си в България, че 1 млн. български туристи са посетили курортите в Гърция...същевременно българските хотелиери изразиха съжаление, че българските туристи отиват в чужбина...какви усилия трябва да положат, за да привлекат част от този 1 млн...пътуващи в чужбина, за да изберат морските ни курорти?
България и Гърция си разменят равен брой туристи. През първото шестмесечие в България са пристигнали над 530 000 гърци, а българските туристи в Гърция са били за този период над 515 000. През 2015 г. 972 971 гърци са били в България с цел туризъм и 1 040 078 българи са посетили Гърция, което показва, че показателите са сходни. Да, по нашето Черноморие виждаме по-малко гърци, защото те също както турските ни съседи предпочитат българските зимни курорти. Съвсем скоро беше подписан между министерствата на туризма в България и в Гърция меморандум за сътрудничество. Световната организация по туризъм ще има заседание в България около края на ноември и е поканен гръцкият министър на туризма. Ще има техен представител. Идеята е между двете държави наистина да се задълбочи сътрудничеството.
А има ли ръст на туристите от определени държави през това лято?
Да, има такива данни до началото на месец юни за пристигнали повече от 1.3 млн. туристи. От Германия имаме 60% ръст, Румъния - 40%, Великобритания - 18%, Русия - 18%, Украйна - 22%. За полугодието ще посрещнем над 3 млн. чужденци. Към момента имаме общ ръст от 15%.
автор: Красимир Калудов
.JPG)