"...логично беше да заключи, че лъжата и бягството от дълга не могат да бъдат гтрехове. В момент на божествена интуиция свещеникът беше открил удобния защитен механизъм на логичното обяснение и беше въодушевен от откритието си - истинско чудо. Той беше разбрал, че изобщо не е никакъв фокус да се превърне порокът в добродетел и клеветата в истина, немощта във въздържание, аргантността в смирение, грабежът във филантропия, кражбата в чест, богохулството в мъдрост, бруталността в патриотизъм и садизмът в правосъдие. Всеки би могъл да го направи, не се изискваше никакъв ум. Изискваше се само да нямаш никакъв характер"
Всеки път когато прелистваме страниците на романа "Параграф 22", можем да открием някакво парадоксално обяснение на случващото се около нас. А може и нищо да не открием. Тогава какво правим? Продължаваме да четем тази необичайна история на Джоузеф Хелър.
Коментари
