"Реши, че няма да е лошо, ако предприеме една много дълга разходка. Преметна раница на рамо и през Индиана, Кентъки и Северна Каролина, после през Джорджия стигна кажи речи до Флорида. Минаваше покрай фермери и планинци, край полянци и рибари. И навсякъде хората го питаха защо е тръгнал пеш.
Тъй като обичаше истината, той се мъчеше да обясни. Казваше, че е нервен и освен това иска да разгледа страната, да усети мириса на пръстта, да погледа тревите, птиците и дърветата, да вкуси земята, а това не можеше да стане другояче, освен ако не тръгнеш пеша. И понеже казваше истината, хората не го харесваха. Мръщеха се, клатеха глави, плескаха се по тила и се смееха, като си даваха вид, че смятат това за лъжа и са хванали лъжеца. А някои, уплашени за дъщерите и свинете си, го пъдеха, отпращаха го да си върви и го съветваха за негово добро повече никога да не се навърта из техния край.
И Док престана да казва истината. Разправяше, че се е хванал на бас и че се е зарекъл да спечели сто долара. Тогава всичко го харесваха и му вярваха"
Днес заедно ще прелистим страниците на романа "Улица "Консервна"" на американския писател Джон Стайнбек. Единствената опасност е да потънем толкова дълбоко в тази книга, че да не искаме да се откъснем от нея.
Коментари
