" Мазнината сама по себе си е вещество, или по-скоро есенцията на веществото, а в краен случай - вариант на тази есенция. Големият проблем възниква, когато тя започне да се натрупва по талията ви. Зенон от предшествениците на Сократ поддържа тезата, че теглото е илюзорно и че независимо колко яде човек, винаги ще бъде два пъти по-слаб от човек, който никога не прави лицеви опори. Стеремежът към идеално тяло винаги е бил характерен за елините и се знае, че в една от недостигналите до наши дни пиеси на Есхил Клитемнестра нарушава клетвата си да не похапва под път и над път, а после пролива горчиви сълзи за това, че вече не се побира в хитона си...Нито един философ не успява да разреши проблема с разнобоя между чувството за грях и вина, от една страна, и телесното тегло, от друга, докато Декарт не поставя разграничение между духа и тялото, с която дава възможност на тялото да се тъпче с каквото му попадне, докато духът си казва "Какво ли общо имам аз с това?"
Днес ще скочим в дълбокото, в налудничавия, хаотичен и истерично смешен свят на Уди Алън и по -точно в сборника с негови разкази "Пълна анархия", а още по-точно в разказа "Тъй ядеше Заратустра"
Коментари
