икономика 10 сеп. 2021 2021-09-10 2021-09-10 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBdUI0IiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--657668b2f7f00672de3164565549782db33dd917/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20180301_121638.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Има ли наистина икономически ръст и оживление в страната

Тодор Георгиев е д-р на икономическите науки, предприемач и международен консултант. Както вече сме ви казвали, когато случващото се в българската икономика започне да става твърде сложно за осъзнаване, се обръщаме към него с молба да ни го разтълкува. В днешната ни среща го потърсихме с молба да коментира две вазимноизключващи се теории. едната, според която у нас има икономически ръст, а другата, защитавана от бившия премиер, според която в страната има икономически хаос.

От април до днес има достатъчно време, за да може да бъде направена оценка на икономическата политика на служебното правителство. Тогава доколко достоверни са данните за тези 9.6% ръст за българската икономика, установени пред последните месеци?

Достоверни са. По две причини.

Първата е, че в света се наляха много пари. Тези пари работят. Търговските пазари в момента са полудели. Транспортните пазари също. Зърното, което е базова суровина за транспорта, се транспортираше от Аржентина до Китай, тук говоря за 50 000 тонни партиди, зърното се пренасяше за 28 – 32 долара на тон. В момента е около 100 долара на тон.  Имаме почти трикратно увеличение на транспортните разходи в резултат на повишеното търсене. Целият този тонаж, който беше излишен, вече е недостатъчен. Това означава вече контейнеровоз. Танкерната доставка беше през март 8000 долара , а сега е вече 60 000 долара…

Как се отразява на нашата икономика този процес на световно оживление?

Тя е част от процеса. Няма начин да не сме част от този процес. Това пък от своя страна доведе до повишаване на инфлацията. Инфлацията от своя страна завъртя обороти в търговията, погледнато в макроикономически смисъл, както обича да казва г-н Йордан Цонев.

По отношение на местната икономика ще дам следния пример.

Аз имам един индикатор. Когато си купувам баничка, винаги питам колко проверки са им правили за деня. Доскоро минаваха минимум два пъти на седмица през всяка баничарница, бръснарница и други такива, за да ги проверяват за касови бележки и всякакви такива простотии. Този път обаче, за цялото лято, откакто е служебното правителство, никой не е минавал.

Въпреки че баничарниците и бръснарниците не вдигат процента на икономическия ръст, давам ги като пример, защото в тях хората се чувстват свободни да работят. Работят с удоволствие. Още един фактор. Рекетът върху големите фирми също спря. Никой не ги е притискал, никой не ги е арестувал, никой не им е пращал данъчни, никой не им е стоял над главата,  никой не им е блокирал сметки, т. е те се почувстваха свободни да работят. Подобно освобождаване на бизнеса имаше при Орешарски.

При Орешарски?

Да, при Орешарски. След него пак дойдоха от ГЕРБ и пак всичко се сви. Бизнесът, търговията, парите са страхливи. Малко като ги натиснеш и се свиват в черупката си, а сега са свободни да работят.

Но оживлението и икономическият ръст от 9.6% какво общо имат със служебното правителство, щом в основата е макроикономическа тенденция?

Първата причина е макроикономиката. Втората причина е това, че служебното правителство не упражнява натиск върху нито един сектор на бизнеса, освен там, където е пряко отговорно, т.е върху държавните фирми, които са структуроопределящи. Там се получи нещо друго.

Служебният кабинет разбута държавните бордове, премахна някои образувания като циреи от типа на ДКК, които бяха мъртвородени. ДКК събираше печалбите на дружествата, които са към министерството на икономиката и печалбата стоеше при тях. Защо стоеше при тях. Едни 15 човека имаха 9 млн. лева заплати годишен фонд. Въобще беше много странно, но пък създаваха една „добра атмосфера“. Корупцията се движеше в посока Министерски съвет, към шапката, от шапката към компаниите. Казваха им „Няма да бъдеш ти на обществената поръчка, ще бъде друг“

А сега са малко по-свободни. Когато корупцията падне, тези пари отиват в икономиката. Когато от 1 млн. лв не трябва да дадеш 30%  „корупционни“, а ги инвестираш в икономиката, брутният вътрешен продукт се вдига. Най-сигурният показател за намаляваща корупция е повишението на БВП.

Тогава това как кореспондира с анализите на бившия премиер, според когото държавата се срива, няма пари, а при него винаги бюджетът е имал бюджетен излишък…

Неговите бюджетни излишъци се формираха на база на капиталовите разходи. Залагат, например,  за строителство на магистрали 6 млн. лв., а знаят ,че с все корупцията ще изхарчат 3.5 млн. лв. Остават им 2.5 млн. лв и казват „Ето, имаме излишък“. А смисълът на излишъка е това, че го разпределя Министерският съвет, а не парламентът.

Значи критиките на бившия премиер, че има хаос,  са малко пресилени, така ли?

Бившият премиер се оказа, което не му прави чест, защото беше мъжкар преди около 20 години, откакто аз го помня, се оказа дребно, малко, завистливо човече по душа, защото нито има хаос, нито…просто всичко си работи. Работи на пълни обороти, понеже няма вила на врата.

Досега анализирахте позитивите върху икономиката от управлението на служебния кабинет. А кои са негативите или грешките?

Грешки няма. Може би минус е това, че хоризонтът на управление им е къс, ограничени са във времето и са предпазливи. Нямат размах на дейността. Когато искаш да направиш нещо като управляващ, трябва да го направиш през парламента. Кирил Петков иска да направи структурни промени в икономиката. Не може да ги направи. Може само да смени бордовете на фирмите. Не може да преструктурира обаче икономиката, защото няма парламент. Тези неща ги ограничават.

Но иначе какво да ти кажа. Харвард си личи. Те са едни усмихнати момчета, с добри познания. Когато министърът на икономиката ти се усмихва от екрана, ти си спокоен. Когато министърът на финансите ти казва „Няма да мачкаме малките и средните фирми“, ти си спокоен. Излъчването им те кара да повярваш. Когато излезе някой намусен дебелак и ти каже „Има хаос“, ти се стряскаш. Оглеждаш се и виждаш, че няма хаос и си казваш „Този лъже“

Но щом говорим за икономически ръст, за обороти, за потребление, за инфлация, няма как да не споменем добавките към пенсиите и увеличението на пенсиите, които се случиха сякаш изненадващо щедро. Каква е икономическата ви трактовка на това увеличение?

Това са предизборни увеличения. Няма откъде да дойдат тези пари. Няма откъде. Това е.

Но г-н Борисов каза, че това ще фалира държавата и че Радев ще фалира държавата…

Е, когато Борисов каже „Добър ден“, погледни къде е слънцето. Неговите хора гласуваха за увеличенията на пенсии и добавки, заедно с БСП и с ДПС. Останалите не ги гласуваха. Имат повече акъл в главата. Увеличението на пенсиите е нещо хубаво и аз го казвам като един бъдещ пенсионер, но реално погледнато синът ми трябва да ги даде за мен, а той няма откъде да ги вземе, да ги изработи.

Честно казано, не виждам защо парламентът се надява само на пенсионери и на социално слаби. С тях е свързан много голям проблем, но това е проблем от 30 години.

А не би ли трябвало да се промени фокусът? Да се стимулират и подкрепят повече работещите, за да печелят повече и от данъците им да се помага повече на пенсионерите и социално слабите?

Ами, да. Помагаш на работещите, за да има пари за социални разходи въобще.

автор: Красимир Калудов

Коментари

икономика ...


Местни избори 2023 ...


политика ...