"Ти чувал ли си, читателю, такова нещо някога да се е случило някъде, хеле пък в България - някой да се докопа до властта и доброволно да я отстъпи на някого, понеже главата му сече повече?
Успокой се, няма и да се случи! Защото, вземе ли властта човек, както казва на едно място хаджи Иванчо хаджи Пенчович, веднага става умен, така че няма защо да я дава другиму, колкото по-нагоре се качва човек, толкова по-умен става, това загадъчно, почти светкавично поумняване наблюдаваме и днес в нашите държавници...
...Праведниците ги тачим най и ги обичаме, но след като умрат - живите са трън в очите ни"
Днес ще намерим още една минута за размисъл из страниците на поредицата "Български хроники" на Стефан Цанев. А размишленията му върху чувството за непрогрешимост и величие на политиците с власт е породено от признанието на Васил Левски, че след Освобождението на България е бил готов да бъде пратен дори да пасе патките и не желае пъководен пост, ако се появи човек, който знае повече от него. Непозната скромност и смирение, нали.
Коментари
