„Уви! Защо човек така се гордее с чувствата си, които го извисяват, над животните? Та те само множат броя на нашите нужди. Ако се ограничаваха само с глада, жаждата и похотта, щяхме да сме почти свободни, а ето че сме подвластни на всеки повей на вятъра, на всяка случайно произнесена дума или спомен, предизвикан от нея.”
Предлагаме ви една Минута за размисъл, с която може би няма да се съгласите… а може би ще подкрепите напълно. Цитатът е изваден от книгата „Виктор Франкенщайн” на Мери Шели.
Коментари
