„Всяко дете притежава инстинктивна склонност към невежество, към отпор срещу всяко натрапено образование и възпитание; то се чувства по-добре сред непринудени и неуки люде, отколкото под натиска на образованието; там, където цари повече свобода и непринуденост, където от него изискват по-малко подчинение, там именно процъфтяват анархистичните заложби на неговата природа. Стремежът към социалното издигане настъпва едва с пробуждането на интелекта — но до десетата и често до петнадесетата си година всяко дете от добро семейство всъщност завижда на съучениците си от простолюдието, на които е позволено всичко, поставено за него под възбрана от строгото възпитание.”
Минутата за размисъл днес е извадена от книгата „Мария-Антоанета” на Стефан Цвайг. Авторът вдига воала и "изчиства" историята на живота на Мария-Антоанета от всички слухове и легенди. Той разкрива съдбата на последната владетелка на Франция, не като ексцентрична и глуповата жена, а като прототип на една съвременна лейди Даяна. Сюжетът на книгата се опира на много писма на Мария-Антоанета до майка ѝ Мария-Терезия - свещена римска императрица, до австрийския посланик, а по-късно и до любимия ѝ Ферзен.
Коментари
