"Веднъж Пол ми каза, че надеждата, която зашепнала от кутията на Пандора едва след като отвътре изскочили всички други беди и скърби, е най-хубавото и последното от всички неща. Без нея остава само времето. А времето ни притиска в гръб като центрофуга, тласка ни все по-напред и все по-далече, докато оптънем в забрава...Както всичко друго в тази вселена, ние сме обречени още от раждането да се раздалечаваме"
Литературните критици казват ,че романът "Криптата на флорентинеца" е сякаш написан едновременно от Умберто Еко, Дан Браун и Скот Фицджералд. Извън тези похвални слова може да се каже, че Йън Колдуел и Дъстин Томасън са създали едно интересно и сложно четиво, което кара читателят да мисли
Коментари
