"Имаше ли разочарования по пътя ми? Разбира се. Заплащах големите мечти с безсънни нощи и изтощителни дни. Заради тях съм губил избори. Заради тях загубих и някои приятели. Но това никога не обезкуражаваше въображението ми. Успехите изграждаха увереността ми. Неуспехите закаляваха гръбнака ми. Опитът ме научи на три неща за цинизма: първо, това е могъща сила, която може да подмени стремежите на цял народ. Второ, това е универсална, основна част от човешката природа - болест, която е заразна и повсеместна. Трето, това е първата и най-голяма заплаха за следващото поколение лидери. В едни свят с толкова много предизвикателства какво може да бъде по-опасно от обезкуражаващите, притворни идеи и амбиции?
През целия си живот бях обвиняван от много хора и на много езици, че съм прекален оптимист- че имам твърде розов възглед за света и за хората, които го населяват. Казвал съм им, че както оптимистите, така и песимистите умират едни ден, но оптимистите водят щастливо, пълно с надежди съществуване, докато песимистите прекарват дните си в цинизъм и мрачни настроения. Една прекалено висока цена"
През последните дни в Близкия изток отново човешката кръв и човешкият живот нямат никаква стойност и оръжията ги отнемат от хората без милост. Ако в такъв момент погледнем към биографичната книга на Шимон Перес "Няма място за малки мечти", може би ще помечтаем в Израел и в Палестина отново да се появят такива политици като него.
Коментари
