Дивиденти - данъчно третиране по реда на ЗДДФЛ

Правото на дивидент е обусловено от волята на съдружниците и се поражда при наличие на определени предпоставки – изтичане на финансовата година, приемане на годишен финансов отчет, наличие на решение на общото събрание за разпределяне на печалбата.

Дефиниция на „дивидент“ е дадена в &1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. По смисъла на цитираната разпоредба, дивидент е:

1. доход от акции;
2. доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
3. скрито разпределение на печалбата.

В зависимост от получателя на дивидента и неговия източник, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ, за целите на данъчното облагане, доходите от дивидентите могат да бъдат обособени по следния начин:

1. доходи от дивиденти, изплатени в полза на местно физическо лице от източник в България;
2. доходи от дивиденти, изплатени в полза на местно физическо лице от източник в чужбина.
3. доходи от дивиденти, изплатени в полза на чуждестранно физическо лице от източник в България;
4. доходи от дивиденти, в полза на едноличен търговец;

Съгласно цитираната разпоредба, така изброените доходи от дивиденти подлежат на облагане с окончателен данък в размер 5 на сто. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент. Важен момент, на който следва да обърнем внимание е, че окончателния данък върху брутния размер на дохода от дивидент се начислява не при неговото изплащане, а с решението за неговото разпределяне.

Доходи от дивидент, изплатени в полза на местно физическо лице от източник в страната

По смисъла на чл. 10, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от дивиденти могат да бъдат парични и непарични. На основание ал. 4 на същия член, дивидентите, изплатени в непарична форма, т.е. под формата на вещи, следва да бъдат остойностени в български левове по пазарна цена на вещта, към датата на вземането на решението за разпределяне на дивиденти. Обект на облагане с окончателен данък 5 на сто е пазарната стойност на вещта, определена да бъде разпределена като дивидент в натура. Данъкът се начислява към датата на вземане на решението за разпределяне на дивиденти в непарична форма.

На основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, когато дивидентите бъдат  разпределени под формата на нови дялове и акции, както и под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции, то те не са облагаеми.

Това означава, че ако в полза на местно физическо лице бъде разпределен дивидент под формата на нови дялове или акции, за сметка на печалбата или под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващи такива, то към момента на придобиването им няма да се извърши облагане с данък. Облагането ще се извърши:

1. Към момента на продажбата на акциите или дяловете. Обект на облагане с данък 10 на сто ще бъде пазарната цена на акциите или дяловете.
2. Към момента на получаването им под формата на ликвидационен дял. Доходите от ликвидационни дялове се облагат с окончателен данък, който се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството, на основание чл. 38, ал.4 от ЗДДФЛ. Данъкът в размер 5 на сто е окончателен. Удържа се и се внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял.

По отношение на доходите от дивиденти, изплатени в парична форма или в натура на местно физическо лице от източник в България, следва да обърнем внимание на няколко основни момента:

1. По силата на чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, окончателният данък в размер 5 на сто се удържа и внася от платеца на дохода /местно предприятие/, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В същия срок предприятието – платец на дохода, следва да подаде декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Тъй като дивидентът се изплаща в полза на физическо лице, често допускана грешка е в платежното нареждане за внасяне на данъка, в данните за задължено лице, да се вписват имената и съответно ЕГН-то на физическото лице, в чиято полза е разпределен дивидента. Тъй като, както споменахме, предприятието – платец на дохода от дивидент, е задължено да удържа и внася данъка, то се явява данъчно задължено лице и в платежното нареждане се попълват неговите данни /наименование и ЕИК/.

1. Предприятието, платец на дохода е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
2. На основание чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, лицето, получател на дохода от дивидент, е освободено от задължението за подаване на годишна данъчна декларация.
3. В ЗДДФЛ няма изискване изплащането на дивидента да се документира със специален документ. Това може да бъде разходен касов ордер при изплащане в брой или платежно нареждане – при изплащане по банков път.

Дивиденти, разпределени в полза на местно физическо лице от източник в чужбина

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облагат доходите от дивиденти, разпределени в полза на местно физическо лице от източник в чужбина. Ставката на данъка е 5 на сто и се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.

По отношение на доходите от дивиденти, изплатени на местно физическо лице от източник в чужбина, е важно да обърнем внимание на няколко основни момента:

1. За разлика от дивидентите, разпределени в полза на местни физически лица от източник в България /разпределени от местни юридически лица/, за придобитите доходи от дивиденти от източник в чужбина, местните физически лица подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и основанието за това е чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „а“ от същия закон.
2. На основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, при получаване на дивиденти от източник в чужбина, лицето следва да се самообложи като внесе окончателния данък 5 на сто в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода от дивидент. Данъкът следва да бъде деклариран в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Размерът на дължимия окончателен данък се определя в Част ІV на Приложение № 8 от годишната данъчна декларация и не е необходимо да се пренася в Част ІV на образец 2001.
3. В тази връзка, следва да обърнем внимание, че дължимият данък по реда на чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ не подлежи на деклариране в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, т.е. физическото лице, получило доход от дивидент от източник в чужбина, няма задължение за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Основание за това е разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, където изрично е посочено, че декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава от физическото лице, придобило дохода, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, освен в случаите по чл. 67, ал. 4 от същия закон, какъвто е и настоящият случай.
4. Във връзка с казаното до този момент, следва да обърнем внимание, че в съответствие с разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, по смисъла на която, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Когато не е налице Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат разпоредбите на чл. 76 от ЗДДФЛ. Когато дивидентите са обложени в чужбина, лицето би могло да избегне двойното им данъчно облагане като приложи методът на обикновения данъчния кредит. Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход. С други думи казано, лицето може приспадне платения в чужбина данък до размера на данъка, дължим в България.

Например: Да приемем, че в полза  на местно физическо лице е разпределен дивидент от източник в чужбина в размер 2000 лв. В чужбина е удържан данък в размер 10% – 200 лв. данък. В България дължимият данък върху брутния размер на дохода от дивидент е 5% – 100 лв. Следователно, при това положение, данък в България не се дължи. Но, ако е удържан данък в по – малки размери от 5 на сто, то лицето следва да довнесе данък.

Дивиденти, разпределени в полза на чуждестранно физическо лице от източник в страната

По отношение на доходите от дивиденти, разпределени в полза на чуждестранни физически лица е приложима разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ, по силата на която с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, в полза на чуждестранни физически лица от източник в България.

По отношение на доходите на дивиденти, изплатени в полза на чуждестранно физическо лице от източник в България, следва да обърнем внимание на няколко основни момента:

1. На основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми разпределените под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. Предвид, че Законодателят не е предвидил уточнение в аргумент на противното, то тази норма е в сила и по отношение на дивидентите, разпределени в полза на чуждестранни физически лица. Дивидентите, които не попадат в цитираната разпоредба, са облагаеми по смисъла на ЗДДФЛ.
2. Единствената възможност за освобождаване от облагане на дивиденти в полза на чуждестранни лица, които не са капитализирани, е наличие на преференциална разпоредба, дадена в СИДДО. В противен случай, при начисляване на дивиденти на чуждестранно физическо лице, като правило следва да се прилага изцяло българското данъчно законодателство и съответно данъчният размер, приет в ЗДДФЛ, т.е. разпоредбите на ЗДДФЛ за облагане с 5 на сто окончателен данък за доходи от източник в България.
3. Окончателният данък, в размер 5 на сто, се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент.
4. Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ този данък се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В съответствие с посочените разпоредби, данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти. Отново, срокът за внасянето на окончателния данък е обвързан не с момента на изплащането на дохода от дивидент, а с момента на вземането на решение за разпределяне на дивидент.
5. Предприятието – платец на доходите, задължено да удържи и внесе окончателният данък, следва да го декларира в декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци, която се подава в срока за внасянето на данъка.
6. Предприятието – платец на доходите, следва да изготви и справка по чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ в срок до 28 февруари на годината, следваща данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
7. Физическото лице не носи задължение за деклариране на информацията по чл. 55, ал. 1 и чл. 73, ал. 3 от ЗДДФЛ.

Дивидентите, разпределени в полза на ЕТ

Дивиденти, разпределени в полза на ЕТ са винаги обект на облагане с 5 на сто окончателен данък. Това следва от разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от ЗДДФЛ. Там изрично е посочено, че разпоредбите на чл. 13, ал. 1, 2 и 4 от ЗДДФЛ, с които се регламентира необлагането на определени доходи, включително и случаите на капитализиране на дивиденти /чл. 13, ал. 4/, не се прилагат за доходите от стопанска дейност като търговец по смисъла на Търговския закон, включително като едноличен търговец.

автор: Ана Петрова

счетоводна кантора "Корект Акаунт Консулт"

Коментари