„Една неистова любов, обсебване, зараза на душата, от която никъде не можеш да се скриеш, от която никога не можеш да избягаш. Любов по-страшна от страха, по-жива от живота. Няма думи, свещи, комплименти. Няма тела. Нито цветя и усмивки. Няма аз и ти, ние двамата. Любов, в която аз съм ти.”
Една Минута за размисъл, която „тупти” с ритъма на любовта… Силната, раздиращата, истинската… Цитатът е изваден от книгата „Брулени хълмове” на Емили Бронте.
Коментари
