"Да, във въстанията няма благоразумие. Способността да се различава доброто от злото и полезното от неполезното, разумното от неразумното може да си има мястото само при пълнейшето спокойствие на духовете. В противен случай - при възбужданието чувствата и енергията - здравият разсъдък слабее и се подчинява на господствующото чувство. Само надутият пълководец, когото принуждават против волята му да се бие и който смята да остане жив, за да получи награда и пенсия, мисли надълбоко и разсъждава, а народите, които ламтят за за свобода и на които програмата на действия е начъртана от самата история, щяха да противоречат на една велика истина, ако бяха седнали да смятат това и онова..."
Още веднъж можем да прелистим страниците на "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов и да намерим повод да се замислим дори и само за една минута.
Коментари
