„Бяха като кавичките около изречение. Подхождаха си и взаимно смекчаваха страха и самотата си. Джордж се боеше от незначителността, а с нея беше значим. Розмари се боеше да не я изоставят, а той я държеше за ръка и я водеше със себе си.”
Минута за размисъл „туптяща” с ритъма на любовта. Цитат, който ни напомня колко е хубаво да си значим… за някого. Мисълта е извадена от книгата „Басейнът” на Либи Пейдж.
Коментари
