Историята, която ще се опитам да ви разкажа, е малко необичайна. И е пълна с изненади. Също и с много премеждия, в които без да има вина бива въвлечен един обикновен българин.
Той не желае по никакъв начин да споменаваме името му. Затова с негово съгласие и по негово настояване ще го наричаме само с инициалите му. Р.Г.
Началото на тази история е през далечната 2008 год. , когато баща и син от стар созополски род решават да превърнат едни запустели и изоставени ниви в орехова градина.
Закупили са ги няколко години по-рано и са ги добавили към свой имот, който е бил собственост на семейството им поне 120 години назад…
През 2010 год. поставят началото на своето „орехово“ приключение.
Запрятат ръкави и почистват гъстия пущинак, на чието място през 2012 год. се появяват първите малки дървета върху близо 13 дка терен, а целият им парцел е около 50 дка.
Дали за „добре дошли“ или кой знае заради какво някакви хора проникват в градината и изкореняват и натрошават на парчета близо 90 фиданки. Просто ето така. За да дадат знак на ентусиастите да се откажат.
Иначе казано, някой предпочита там да има пущинак, но не и градина.
Р.Г не се отказва, защото непоколебимо вярва, че да обработваш земята си, да береш плодовете на труда си, да се изхранваш с това, да създадеш нещо хубаво с ръцете си от парче земя и да го завещаеш на децата си е най-смисленият и истински начин да живееш живота си.
Решил е да се пребори с всичко и каквото и да му струва, да създаде една хубава орехова градина тук.
И така година след година облагородява това парче земя, което около четвърт век е било забравен от бога и хората пущинак, а на мястото на храсталаците засажда в стройни редици нови и нови орехови фиданки.
Метър след метър, дръвче след дръвче създава онази орехова градина, за която е мечтал.
В началото намира подкрепа за идеята си по програма за малки земеделски стопанства.
През 2015 год. придобива увереност във възможностите си, натрупал е някакъв практически опит и решава да разшири градината си. Близо 50 дка. орехова градина, която граничи със защитената територия по река Ропотамо.
Т.е продукцията от това място е гарантирано екологично чиста, защото природата в тази част на България е изцяло съхранена.
Кандидатства със своята градина по „Мярка 11“ с намерението да произвежда „био-орехи“ и успява.
Пет години работи като грешен дявол, минава през всички възможни проверки, контрол и надзор, чинно попълва всички документи, заплаща всичко, което държавата изисква от него, привлича европейско финансиране и вижда всеки ден как ореховата градина расте пред очите му.
Всичко е хубаво като на филм…
И някъде в началото на лятото през 2020 год. Р.Г с потрес научава, че една част от неговата орехова градина е превърната в „бяло петно“.
Какво е това бяло петно??? – питам го аз, а той ми отвръща…
„Бели петна“, така се наричат непотърсени и необработени от собствениците им земи.
Заради някаква „техническа“ грешка, която Р.Г предполага, че е неволна, част от градината му заедно с ореховите фиданки е описана и преначертана като „бяло петно“. По документи тя вече се води като необработена и непотърсена от собственика си земя.
И по ирония на съдбата като „бяло петно“ са описани именно онези 13 дка, върху които той през 2012 год. лично, със собствените си ръце е засадил първите орехови фиданки. Точно онези декари, по които той е пълзял и е почиствал камъни и храсти…
Малката техническа грешка, допусната от някой незнаен чиновник или софтуерна програма, обаче води до страховити последици за собственика на ореховата градина.
Така вече собствеността върху тази земя, притежанието на нотариален акт, участието в европейски програми, привличането на финансиране, създаването на нещо толкова хубаво, облагородяването на изоставения терен…всичко това се оказва, че няма никакво значение.
Всичко това става едно „бяло петно“ по документи, което в реалния живот трябва да бъде превърнато…пасище.
Как така в пасище??? – питам аз моя събеседник и гледам ореховите дръвчета наоколо.
Ами, така – отвръща Р.Г. – В един момент се оказа, че това вече не е наше, а правото на ползване върху земята е на други хора…на някаква незнайна фирма.
Човекът изобщо си няма понятие какво се случва със земята му. Вярно е, че всяка година получава някакви уведомления, но последното, което му е било изпратено е за периода през 2018 год.
Тогава документите все още са изрядни, но…
Заради дребна техническа грешка при някакво прехвърляне на данни, при изпълнението на някаква тромава и сложна процедура през 2019 год., през 2020 год. ореховата градина трябва да бъде вече „изчистена“, което означава да бъде заличена и на нейно място да пасат говеда…евентуално.
Нещо повече. Първата грешка води до поредица от нови „грешки“ …
В нововъзникналата ситуация Р.Г. е обявен за некоректен производител и подлежи на санкция, т.е трябва да връща и привлечените европейски пари за производството на своите „био-орехи“. Защото нали не сте забравили, че на мястото на ореховата градина вече по документи има „бяло петно“, т.е необработена земя. Все едно, че стопанинът е изоставил своята градина, а това не е вярно.
Производителят не се предава и изпраща сигнал на съответните служби в Созопол и в Бургас. Вярва, че законът и държавата трябва да са негова страна, защото е изряден и е спазил всичко.
Така е, ама …“бялото петно“ по документи май се оказва по-силно. Възможността ореховите фиданки да бъдат изкоренени става все по-близка.
Скитането му от кабинет на кабинет не води до подобряване на положението, а ситуацията става все по-тежка.
Отказва да се предаде и този път. Буквално спи в градината си, за да е там, когато се появят хората, които на база на „техническата“ грешка имат пълното правно основание да унищожат плодовете на десетгодишния му труд. Стои там, не за да ги посрещне с хляб и сол, а за да брани имота си. Дори с оръжие, ако се наложи, защото това е неговата земя, която е обработвал педя по педя, а не някакво „бяло петно“
„Да, тези хора по документи са в правото си да унищожат моята градина, нищо че аз съм неин собственик и не съм спирал да я обработвам“ – накратко описва възникналия абсурд Р.Г
В отчаянието си изпраща писмо до ресорния зам. министър в Министерството на земеделието, в което подробно разказва за своята одисея.
Като обикновен, малък и упорит български производител търси помощ. Търси справедливост.Търси закрила. Моли се „грешката“ да бъде поправена, защото иначе градината му ще бъде унищожена.
На другия ден, след като е изпратил писмото, телефонът му звъни.
За него е невероятна изненада, когато разбира, че му се обажда не кой да е, а лично министърът на земеделието ДесиславаТанева.
И му казва, на него, на обикновения производител, че случаят ще бъде разрешен и го уверява, че грешката ще бъде отстранена. Запретнала е ръкави със своя екип и работи по въпроса. Лично е звъняла в Созопол и в Бургас, за да поправи грешката на някой друг. За да спаси един малък земеделец.
Иначе казано ореховата градина, създадена с огромен труд и мъки, пак ще е градина, а не „бяло петно“.
Един министър и едно цяло мощно министерство застават като щит пред един малък български производител, за да го защитят от някакъв абсурд. Нищо че има само 50 дка градина. За министъра в този момент той е също толкова важен, колкото и някой собственик с 50 000 дка.
За да спре издайническото треперене на гласа си, за да прикрие вълнението си, Р.Г се опитва да говори равно, но не му се отдава. Вълнува се и то много.
„Не бях виновен в нищо. Явно всичко е станало при някакво пренасяне на данни. В крайна сметка министърът и министерството застанаха зад мен като производител, както е редно. Бях страшно учуден от обаждането на министър Танева, защото аз дори не съм писал до нея лично, а и съм много дребен и незначителен. Имам някакви си 50 дка. Честно казано, винаги съм мислел, че у нас се защитават едрите земевладелци. Минахме за десет години през какво ли не с тази градина. И това да бъде унищожено, ей така, не можех да го преживея. Много благодаря на министър Танева за подкрепата“ - казва производителят.
Р.Г и днес е в своята орехова градина. Така както е бил там още много дни през изминалите 10 години. Постоянно има някаква работа за вършене, но земята е благодарна на своя стопанин за грижите. И там, на мястото на четвъртвековния пущинак, някои от дръвчетата дават своите плодове.
Български орехи от българска земя. Напоена с пот, обработена с много труд и с вяра.
Чиста земя. Чиста природа. Някъде там около Созопол, на 2.5 км. от морето някой иска да обработва земята на своя род. Да създава нещо с труда си.
И зад усилията на този човек застава едно цяло министерство. Заедно с министъра. Грехота е нещо толкова хубаво да не бъде споменато.
Е, това беше историята. Както ви казах, в нея се разказва за една орехова градина и за един земеделски министър, който я спасява от унищожение и не позволява едно такова прекрасно кътче обработена земя да се превърне в „бяло петно“.
Разказва се и за един български производител, които продължава упорито да вярва, че си струва да създаваш в България.
Радвам се, че можах да ви разкажа тази история и че тя има хубав край. Напоследък има такъв голям дефицит на хубави истории, затова реших да споделя тази с всички вас.
А от посещението си в градината си донесох…няколко стръка жълт кантарион.
Живот и здраве, зимата ще пия един наистина екологично чист чай. И може да не е съвсем по правилата, но ще вдигна една чаена наздравица за градината, за нейния стопанин и за министъра.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
