В началото на ХХ век България е най-жизнената, най-вдъхновената, най-проспериращата, най-развитата икономически, най-мощно въоръжената, най-просветената и най-културната държава на Балканите - за пръв и, уви, за последен път.
Ако човек си пада малко мистик, може сериозно да се замисли- наблюдателният читател сигурно е забелязал, че всичко се случва точно сле 1000 години. Златният век на Симеон трае 17 години: от 896 година, когато сключва мирен договор с Византия - до края на 912, когато тръгва да завладява Цариград;
(почти) златният век на Фердинанд трае също 17 години и започва от 1896 година, когато е признат от Великите сили за законен владетел на България - до края на 1912 год., когато и той тръгва да завладява Цариград.
И резултатът, уви, ще бъде същият.
Днес ще прелистим том 3 от поредицата "български хроники" на Стефан Цанев, за да открием един любопитен паралел между двама от българските царе, между онова, което са постигнали и онова, което са загубили накрая. А с тях и България. И можем да размишляваме повече от една минута.
Коментари
