"Години след войната, след женитбите, децата, разводите, книгите той дойде в Париж с жена си. Обади й се по телефона. Аз съм. Позна го веднага по гласа. Той каза: Исках само да чуя гласа ви. Тя каза: Аз съм, добър ден. Беше притеснен, страхуваше се както по-рано. Гласът му затрепери изведнъж. И заедно с треперенето изведнъж тя си припомни за Китай. Той знаел, че е започнала да пише книги, узнал го от майката, срещнал я в Сайгон. И също така за братчето, натъжил се заради нея. А после не знаеше какво повече да й каже. И после й го каза. Каза й, че всичко е както преди, че я обича още, че не би могъл никога да престане да я обича, че ще я обича до самата си смърт.”
Минутата за размисъл днес е извадена от книгата "Любовникът" на Маргьорит Дюрас. Още с излизането си през 1984 г. романът става събитие и до днес се радва на неотслабващ читателски интерес. Отличен е с наградата „Гонкур“, продаден в 2,5 милиона екземпляра и преведен на 43 езика. Авторката възкресява детството и юношеството си в Сайгон, столица на Френски Индокитай, през трийсетте години на миналия век.
Коментари
