„Преди да рухне едно общество, има една такава мъдра прослойка от мислещи – мислещи и нищо повече. И как ли не им се надсмиват! Вземат ги на подбив! Не ги удостояват с нищо друго освен с прозвището гнилоч. Тези хора са преждевременно разпъпили се цветя с извънредно нежен аромат, точно затова ги унищожават. Особено безпомощни са те в личния си живот: нито се прегъват, нито се преструват, нито се спогаждат, всяка тяхна дума е мнение, порив, протест. Тъкмо тях най-напред подбира косата. Тъкмо тях стрива сламорезачката“
Днес ще открием поредната минута за размисъл из страниците на "Архипелагът Гулаг" на руския писател Александър Солженицин.
Коментари
