"У него нямаше идеал, който да го погълне, нито семейство, към което да изпитва нежност, нито пороци, на които да се отдаде, нищо живописни прищевки, които да изпълнява. Той беше само случайно забогатял, безцветен и сухо парвеню. И понеже нямаше никакви други интереси, които да го отвличат, обмисляше и вършеше единствената си работа безпогрешно. Това беше работата да печели, да трупа пари, които у него събуждаха само грандоманията на нищите духом и жестокостта на страхливец, докопал случайно властта. Колкото по-мощна ставаше "Никотиана", толкова по-силно го обземаше лудешката идея да основе филиали в чубина, която го спасяваше от чувството му за малоценнност. А за да стигне дотам, трябваше да трупа, безспирно да трупа пари, да минава през подкупи, изнудвания, убийства, които за другите бяха невидими, но сам виждаше много добре"
Днес ще открием една минута за размисъл из страниците на романа "Тютюн" на Димитър Димов.
Коментари
