Държавата ще споделя борбата с кибер престъпленията с частни корпорации.
Това става ясно от Стратегическия документ в Национална стратегия за киберсигурност “Киберустойчива България 2020”, която правителството е приело в началото на юли месец, предаде БГНЕС.
“Привличане на неангажиран човешки ресурс, вкл. и от сивия сектор хакери, white hats и др.” е една от идентифицираните възможности за борба с кибер атаките.
Авторите на Националната стратегия отчита заплахите, които стоят пред България в сферата на кибер атаките, част от които дори са определени като “незабелязани”. Отчита се, че кибер атаките могат да бъдат заплаха за средата за развитие на аутсорсинг услугите у нас. Високата степен на използване на социалните мрежи ги превръщат в канал за възможно проникване на недоброжелатели, за шпионаж и дори за тероризъм. Като заплаха е отчетено прехвърлянето на криминални дейности в интернет – трафик на хора, трафик на органи, на наркотици и оръжие.
“Интернет е неконтролируем канал за дезинформация – лесно създаване на паника, психоза, финансова нестабилност”, отчитат авторите на документа.
Борбата с кибер заплахите е разделена на три фази за реализиране. Първата трябва да е стартирала през настоящата година и да продължи и през 2017 г. Сред тях е създаване на Национална координационно-организационна мрежа за кибер сигурност НКОМКС по модела на публично-частните партньорства. В тази структура трябва да влизат, както службите за сигурност, държавните ведомства, които имат отношение към развитието на интернет и комуникационните технологии и големи компании, които развиват бизнеса си в глобалната мрежа.
От документа “Киберустойчива България 2020” става ясно, че се предвижда изготвянето на проекти, чрез изпълнението на които би трябвало да се даде отпор на заплахите в кибер сигурността.
“Преглед на комуникационните и информационни системи в публичния сектор и критичните инфраструктури с национално значение по отношение на кибер сигурността, определяне на минимални изисквания, подготовка и приоритетно включване в мрежата НКОМКС на основни сектори от енергетиката, транспорта, банков и финансов, мобилни комуникации, както и на интернет доставчици, доставчици на електронни услуги и други от национално значение”, са друга част от неотложните мерки, които трябва да се реализират до края на 2017 г.
Ако Националната стратегия, която е приета преди месец и половина от кабинета, бъде прилагана по план, в периода 2018-2019 г. България вече трябва да може да има способности и за реакция при кибер инциденти и кризи, както и да засили дейностите по предотвратяването им.
От 2020-та година, според стратегическия документ, следва да е постигната кибер устойчивост на национално ниво и ефективно взаимодействие и интеграция на международно ниво – ЕС и НАТО. Амбициите са след четири години страната ни да бъде лидер в региона по кибер сигурност. Публикуваният документ не съдържа финансова обосновка, т.е. какви разходи следва да се направят, за да се осигури изпълнението на Националната стратегия за киберсигурност.
