Идва ли време за траен мир в Близкия Изток?

Доскоро мир между иран и Саудитска Арабия граничеше с невъзможното ,но в последните дни светът с изненада разбра, че този заплетен възел може да бъде разплетен от...Китай. Потърсихме за коментар д-р Зияд ел Масри, за да ни "преведе" на разбираем език сложните многопластови процеси, които протичат в момента в тази конфликтна точка от света.

Трябва ли да приемем като изненада това, че регионалните непримирими съперници Саудитска Арабия и Иран са готови да преговарят, дори да разкрият отново посолства в двете държави? Трябва ли да приемем и като изненада това, че посредник между двете държави е Китай?

Преди около три месеца Саудитска Арабия, дългогодишен съюзник на САЩ, подписа споразумение за партньорство с Китай на стойност половин трилион долара в различни ключови сектори. Този договор обхваща военната промишленост, технологиите, производства и т.н. Нека си припомним и това, че Пътят на коприната преминава точно през тези зони, през Арабския свят.

Това сближаване между Саудитска Арабия и Китай положи основите на нови перспективи пред региона. Престолонаследникът принц Салмам смята, че колкото по-малко войни има в региона, толкова по-добре ще се развива икономически Близкия Изток.

Да, в основата на проблема е съперничеството с Иран и влиянието му в различни държави като Йемен, Ливан, Сирия, Бахрейн и дори в Саудитска Арабия.

Но в такъв момент идва партньор, а не съюзник, в лицето на Китай, който е в отлични отношения едновременно с Иран и със Саудитска Арабия. Китай има интерес този район да е мирен, за да вървят безпроблемно стоките по Пътя на коприната.

Затова и разговорите за мирни отношения започнаха. 

А с дипломатическите лостове, които използва Китай, се показва като сериозен, коректен, реален партньор и на Иран и на Саудитска Арабия. Затова и успяха да спечелят доверието им като посредник, защото са ги убедили в своята добронамереност.

Ирак и Оман преди време също се опитаха да посредничат в поредица от срещи, макар и неофициално, но не се получи. Но никога Иран и Саудитска Арабия не са искали пряк сблъсък помежду си.

Казахстан все повече навлиза в китайската „орбита“. В момента Китай полага основите на партньрство с Иран и със Саудитска Арабия. От север на юг, от изток на запад ...това е една огрома зона на влияние, през която минава „Пътят на коприната“. Но нали все още крайната цел на този път е Европа?

Това е са три хиляди километра от Китай до ЕС. Тръгва от Пекин и стига до Италия. Китайците от години са инвестирали милиарди долари по „пътя“. В инфраструктура, в магистрали, в покупка на пристанища и терминали. В Гърция, в Италия, чак на север в Германия. Да не говорим за Африка, където икономическото влияние на Китай вече е обхванало с милиардни инвестиции половината континент.

Забелязвате ли, че от няколко години традиционните огнища на напрежение и военни конфликти в Африка затихнаха. Именно там са инвестирали китайците. 

По всичко личи, че светът се променя пред очите ни. Силата на тези промени е толкова голяма, че представите ни за Великите сили от преди сто години вече са остарели.

През 2012 год. в едно интервю при вас си говорихме точно за тези процеси.

Китай през следващите десетина години ще се превръща във все по-значим фактор във всяка държава, във всяка икономика, но не само това. Във всеки дом.

Свидетели сме на това колко е нараснало влиянието на тази източна държава. През 2020 година започна световната пандемия от корона вирус и Ктиай затвори вратите си, какво се случи тогава? Светът осъзна, че е зависим от Китай, където се произвежда всичко. Дори една предпазна медицинска маска, която струва стотинки, тогава липсваше от пазара и се продаваше за 2 – 3 лева.

А сега рухват американски банки. Това е последица, ефект от трусовете в световната икономика, породени от „ковид“ кризата.

Проблемите с долара, инфлацията в САЩ...всичко това обяснява случващото се между Саудитска Арабия и Китай.

Саудитска Арабия е един от най-големите производители на петрол заедно с Русия. Обаче те вече търгуват с Китай чрез националните си валути, а не с долари. Виждаме, че това вече има отражение върху американската икономика. Тези банкови фалити си имат причина, а не случват от само себе си .

Не знаем дали фалитите ще спрат дотук.

Нека отново се върнем към съперничеството между Иран и Саудитска Арабия. Техните пресечни точки на конфликт са Ливан, Сирия, Ирак и Йемен, където Иран поддържа местните шиити. Как ще се разплете този възел с посредничеството на Китай?

С търпение и както се казва на една ръка разстояние от Иран и Саудитска Арабия.

Но е ясно, че и двете страни имат интерес от мира. Да не забравяме, че Иран е в пълна изолация. Същевременно иранците водят преговори с години с ЕС, със САЩ по „ядрената сделка“.

Иран стигна до точка, от която няма връщане назад. Русия и Китай им бяха естествени съюзници, но днес Русия е в криза и остава само Китай като партньор. Практически само те ги поддържат.

В Китай се произвежда всичко, което е им нужно, а Китай не участва в санкциите срещу Иран и може да им доставя всичко необходимо. Тези отношения са ключови.

Китай вече се стреми към водеща роля на световната сцена. Те вече показват, че могат да решават проблеми, да бъдат арбитър на големи конфликти.

Но по същото време нека не забравяме и големия китайски проблем. Тайван. Затова и на тях им е нужно да привличат на своя страна все повече и все повече държави.

80% от Африка е вече в орбитата на Китай. 35% от Азия е в орбитата на Китай. Затова ще направят всичко възможно този договор между Иран и Саудитска Арабия да се случи.

Така ще покажат на целия свят колко влиятелни са и че могат да помагат при решаването на наглед неразрешими конфликти и проблеми.

И най-важното. Ще покажат, че САЩ не са единствен фактор. САЩ се провалиха в Близкия Изток, провалиха се в Африка.

ЗАЩО АФГАНИСТАН СЕ СРИНА ПОД НАПОРА НА ТАЛИБАНИТЕ

А Китай работи по друг начин. Те се опитват да покажат лице на държава, която осигурява мир.

Престолонаследникът в Саудитска Арабия, принц Салман, не много явно, но достатъчно осезаемо, изгражда връзки с Израел, което изглеждаше допреди няколко години като невъзможно. А сега ако Саудитска арабия и Иран се сближат, той може ли да се превърне в лидер на Арабския свят?

Мисля си, че в Арабския свят е трудно един човек да се превърне в лидер на всички. Но най-важното е не лидерството, а това, че в този район най-накрая след десетилетия конфликти може да има мир.

Мир няма да има обаче извън Израел. Израел е част от мозайката, част от мира.

Да, напрежението между Иран и Израел е отново до горната точка на кипене, даже може да има частични военни удари, но това няма да води до регионална война. Това ще са изолирани сблъсъци.

ЩЕ ДОВЕДАТ ЛИ ПРОТЕСТИТЕ В ИРАН ДО ЕФЕКТА НА ПЕПЕРУДАТА

А това ще бъде ключов момент за бъдещия мир. През 1973 год. Египет нападна Израел и след тази война мина време и подписаха мирен договор в Кемп Дейвид.

Днес е същото. Мохемед Бин Салман вече убеждава всички в Саудитска Арабия и в региона, че войните водят само до нови и нови проблеми. Светът се промени. Държавите от този регион не могат вечно да разчитат на петрол, защото икокономиките ще залагат все повече на „зелена“ енергия, а не на изкопаеми горива.

Близкият изток е пред голям скок в позитивно отношение.

Саудитска Арабия отчете приходи в  бюджет за 2022 година с 50% по-високи приходи, наз 300 млрд долара излишък. Растежът им е огромен, а по същото време светът се тресе от инфлация. Постъпленията им от продажби на петрол и природен газ са огромни.

Тези пари обаче се реинвестират във фондове, в проекти в региона. Затова искат мир, а не война.

Очаквам, че Иран и Саудитска Арабия ще преминат на полето на мира много бързо.  Ще развият отношенията си на много високо ниво. Визов режим, търговки обмен, бизнес. А Иран е огромен пазар. Същевременно иранците търсят достъп до пазарите на арабските страни. Пък и да не забравяме силния им джокер „Хизбулла“. Това са козове. Вадят ги или ги прибират.

Ако тези конфликтни точки в Близкия изток утихнат, ще дойде ли време Иран да нормализира отношенията си с ЕС, например?

Иран има такова желание, това е безспорно. Струва ми се, че ЕС също, но има възпиращ фактор . САЩ. Европейците може и не винаги са убедени в някои неща, които правят, но САЩ ги водят.Спомнете си събитията в Ирак 2003 год., поредени от Буш. После всичко в този район се потопи в анархия.

ДОСЕГАШНИЯТ МОДЕЛ НА СВЕТА СЕ СРИНА ПРЕД ОЧИТЕ НИ

ЕС трябва вече да се събуди от този кошмар, да спре да изпълнява чужди политики. В момента Европа е също в ситуация на какви ли не кризи. Застаряващо население, икономически трусове, консуматорско общество...и заблуда, че светът се управлява с копче.

Не е така.

Европейците са добре дошли в Близкия Изток, в Иран. Ако не използват тази възможност, ще оставят Китай да бъде лидер там.

Но такъв мир няма ли да е добра новина и за Израел?

Разбира се. В интерес на истината северната граница на Израел е по-сигурна, а там са Хизбулла. Явно имат канали за комуникация.

Мечтата на всички хора в този регион е да има мир. Но интересът на други държави е различен. Има сили, които не искат в Близкия Изток да има мир.

Къде са шансовете пред България в тези процеси в Близкия изток?

България може да има голяма роля в събитията в Близкия Изток. Да, знам, че звучи като фантазия, но е факт.

Ние сме малка държава, но ако имаме умни политици и управляващи, които се грижат за интересите на България, можем да бъдем важни, колкото Швейцария, Нидерландия, Австрия, дори Италия.

И ще ви кажа как това е възможно да се случи.

Всичко е свързано с историята на България, с географското разположение на България и с народопсихологията на българите.

Назад във времето България не е взела нищо от Африка или от Азия, от Близкия Изток. Напротив. Нашата страна само е давала. Български специалисти са строили пътища, язовири, мостове. Пращала е лекари, инженери, учители, строители в Африка и в Азия.

В същото време хиляди момичета и момчета от тези страни са учили в България безплатно и са получили своето образование. Днес тези момчета и момичета са вече големи хора, управляват огромни компании и бизнеси, част са от политиката на различни държави. Те помнят България само с хубаво.

Познават българските плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти.

В Арабския свят и до ден днешен си спомнят за агнешкото и телешко месо от България, което не отстъпва на вноса от Холандия или Ирландия.

А ние не използваме тези естествени предимства. Ние не чукаме на тази отворена врата. 

България може да е държава с ключово значение в този район. В Близкия Изток и в Африка ни уважават.

А стратегическото ни разположение е огромно. Ние сме между Турция и Русия. И в двете страни ни уважават. И с двете държави има какво да ни свързва.

Можем лесно да намерим общ език с тях, ние да им служим за свързване с Европа.

Защо не ползваме тези „мостове“. Ние сме вратата към Русия и към Турция. Ако използваме всичко това, всеки ще иска да инвестира тук, а не да преминават транзит през страната ни.

Стоките от цяла Европа могат да тръгват към света от тук, от нашите пристанища и летища.

А сега какво е? Дори бежанците ни заобикалят и не искат да останат тук.

Малка държава сме, но с огромен потенциал.

Но май съдбата пак ни дава шанс?

Да, дава ни шанс, но имаме малоумни политици и водачи. Как веднъж не поведоха хората във вярната посока, чудя се. Само ни насъскват един срещу друг.

Ако продължаваме по стария начин, нищо няма да има смисъл, защото до 50-60 години няма да има българи в България.

Имаме шансове сега. Голям шанс да сме част от изграждането на мира в Близкия изток. Не да бъдем свидетели на случващото се, а участник, един от важните участници. Само така ще имаме уважението и на Изтока и на Запада.

автор: Красимир Калудов

Коментари