На 19 февруари в цяла България всички официални лица заедно с хиляди българи ще застанат до многобройните паметници на Васил Левски по градове и села и ще отдадат почит на делото му. А повечето медии ще обявят, че са се състояли "чествания"...Извън абсурда да се чества нечия смърт, отново излиза на преден план фактът, че обесването на Апостола на свободата се е случило на ...18 февуари. За разминаванията и за неточностите в българската история ще ни разкаже Митко Иванов, който от много години е изкушен от събитията в миналото и се занимава съвсем професионално с изследването и анализирането им.
Не ви ли звучи странно това, че напълно погрешно на 19 февруари тържествено „честваме“ обесването на Васил Левски, при условие че това тъжно събитие се е случило на 18 февруари? И защо честваме смъртта на Апостола, а рождената му дата обикновено е обвита с мълчание?
Грешката е почти вярна. Отбелязването на смъртта на Левски, смъртта му след предателство, е нещо толкова мащабно, че човек неволно ползва думата „честване“. По правилна е думата „отбелязване“. Но това отваря друга тема, по която не е постигнато единомислие. Откъде накъде обесването на нашия национален герой се отбелязва помпозно и много тържествено, а 90% от българите същевременно нямат представа кога е роден Апостола и изобщо няма никакви чествания по повод на рождената му дата.
Относно разминаванията на датите, дали на 18 или на 19 февруари, ще кажа следното. Датата на обесването на Васил Левски е 18 февруари по нов стил или 6 февруари по стар стил. Разликата е точно 12 дни.
След 1916 год. когато се преминава към днешния календар, някой погрешно е изчислил, че разминаването между стария и новия стил е 13 дни и е започнало отбелязването на тази трагична дата не на 18 февруари, както е правилно, а на 19.
Дотук намирам всичко това за възможно да се случи във всеки исторически момент. Тук обаче влизаме на друга плоскост, която не звучи логично. Години след това грешката е установена и осъзната, но явно някой „по-умен“ от сгрешилия календара е решил да остане честването на грешната дата, защото иначе хората биха били объркани. И какъв е крайният резултат? Хората са наистина напълно объркани.
Простичката истина е, че единствената дата за отбелязване на това събитие е 18 февруари. Всички останали договорки, импровизации и условия по темата би трябвало да приключат.
Но защо тогава продължава години наред, а и в момента, 19 февруари да се посочва официално като ден на това тъжно събитие?
Водил съм подобни разговори с ваши колеги и съм правил анализи за немарата, която обзема историческата памет на българина. Има много други объркани дати, много други объркващи дати на чествания, прояви и празници. Как да ви кажа, трябва да се стигне до някакво решение.
Аз лично подкрепям решението на покойния професор Иван Стоянов, което е съвсем просто, работещо и реално, но би трябвало да се извърши с акт на Народното събрание.
А именно...отбелязването на всички събития, без изключение, да се извършва на датата, на която са се случили по тогавашния стил, който и да е той. Да се отбелязват на датата, на която са се случили. Иначе казано да не влизаме в ролята на поправящи, променящи и изчисляващи с калкулатора.
Веднага давам пример.
Към стария стил се добавят 13 дни, но на събития, случили се след 1900 година. Към стария стил се добавят 12 дни за събития, случили се преди 1900 година. Всички тези безкрайни объркващи изчисления биха изцяло отпаднали, ако се възприеме предложението на покойния проф. Стоянов, което аз лично подкрепям.
До момента не забелязвам идеята му да има популярност и не забелязвам някаква подкрепа.
Но ако това се случи, обесването на Васил Левски ще се отбелязва на датата, на което се е случило, т.е на 6 февруари, Точка. По стар стил е, но смисълът на това „връщане“ на историческите дати е да не се стига до такива обърквания.
Ще дам пример за такова объркване с Христо Ботев. Той се казва Христо, но според промените в календара отбелязваме рождената му дата на Йордановден. Логично е, че щеше да се казва Йордан, ако беше роден на Йордановден, а той всъщност е роден на Рождество Христово, на Коледа и затова е бил кръстен с името Христо. Роден е на 25 декември, а не на 6 януари, когато ние отбелязваме неговата рождена дата.
Защото името на всяко новородено тогава се е давало според църковния календар, нали така?
Да, така е. Ето ви е една недомислица с две дати. Не става въпрос да се връщаме към стария календар, а да се коригира само отбелязването на някакви паметни събития. Случили са се тогава и това е. Е, за събитията след 1916 год. вече сме възприели новия календар и там няма грешки. Иначе казано, би трябвало да честваме рождената дата на Христо Ботев на 25 декември, когато се е родил и заради което се казва Христо, на името на Иисус Христос. Това е най-добрият пример, който може да убеди вашите читатели защо е необходимо да се позоваваме на истинските дати.
автор: Красимир Калудов
P.S Митко Иванов е автор на "Мълчанието на Александър", прецизно и подробно изследване на живота на най-големия бургаски дарител Александър Георгиев - Коджакафалията" и част от авторския екип на "История на Бургас". Известният бургаски художник и реставратор провежда също така и задълбочено изследване на старите бургаски родове, за което можете да прочетете ТУК
Коментари
