През последните няколко дни „дарение“ и „дарител“ са думи, които за съжаление вървят ръка за ръка с думи като „скандал“, „измама“, „наглост“ , „съмнение“ и прочие такива.
Всъщност „дарение“ и „дарител“ винаги ще означават нещо благородно и хубаво, но в конкретния случай от последните дни заради някои практики на изпълнителите на волята на дарителите усещането е за нещо…неблагородно и нехубаво.
Както и да е.
Няма да ставам част от гръмогласния хор на критиците, които заклеймяват и громят някаква онлайн платформа, специализирала се в приемане и насочване / по свой си специфичен начин/ на дарения към хора в нужда.
Просто бих искал да ви припомня за един голям дарител. Днес ще си спомним за Александър Георгиев –Коджакафалията.
Бургазлията, който завещава всичките си пари и имоти на своите съграждани, на българската болница в Истанбул, на църквата, на читалище, на сиропиталището, на…всъщност списъкът с дарените е без значение.
Важното е само това, че Александър Георгиев – Коджакафалията променя хиляди съдби. Променя живота на десетки хиляди…
Потърсих Митко Иванов, автор на книгата „Мълчанието на Александър“, посветил много време и внимание на дарението, завещано от благородния бургазлия.
И си поговорихме за дарители, дарения, благодарности, чудеса и …за други неща.
Мислите ли, че и днес дарението на Коджакафалията може да е вдъхновяващ пример за подражание ?
Разбира се. Това е доказано, безкористно дарение, актуално в продължение на век и отеква все по-силно с течение на времето. Малцина бургазлии вероятно знаят, че веднага след дарението е имало също разни „зли езици“, които са изговорили какви ли не небивалици по адрес на Коджакафалията. Било то от интерес, от простотия или злоба. Наистина мисля, че това дело ще завърши така ,както го споменавам в книгата „Мълчанието на Александър“…той неизбежно ще бъде канонизиран за светец от Българската православна църква. Няма да е скоро, но това ще се случи.
А дали се получава така, че в България даренията и дарителите са много по-големи от изпълнителите на волята на дарителите?
Разбирам намека. Има многобройни такива случай, така е и при братята Евлоги и Христо Георгиеви, с които правя паралел в книгата си. При тях също е имало многобройни дела от наследници, които са се почувствали онеправдани от завещанието. Имали са претенции, може би, че е бил накърнен техния интерес.
Нека правим разлика между дарението като юридически акт, което може да трае един час и изпълнението на волята на дарителя, което може да продължава с години. Това не е проста работа. Когато изследвах двамата изпълнители на завещанието на Коджакафалията, останах с впечатление ,че бургаските граждани са се отнасяли с много голямо уважение към тях. Били са известни юристи, хора с голям авторитет. Постепенно и върху техните имена е хвърлена сянка. Може и да е имало някои грешки, със сигурност е имало формални нарушения, но те са били извършени, за да може бързо и ефективно да стигне дарението до нуждаещите си.
Но не е ли най-важно това, че дарението на Коджакафалията променя човешки съдби, предизвиква промени към по-добро в живота на мнозина бургазлии…не е ли това смисълът на дарението?
Затова правя връзка с това ,че Коджакафалията е свят човек. Знае се, че най-важното изискване, за да бъде канонизиран някой човек за светец, е след смъртта му да се случат чудеса, свързани с него. Кажете ми, има ли по-голямо чудо от това да промениш съдбата на хиляди души към по-добро? Тук не са потекли сълзи или кръв от някоя икона, а един човек е променил живота на хиляди хора с дарението си.
Обосновано ли е тогава да се каже, че заради Александър Георгиев –Коджакафалията и неговото дарение днес Бургас е това, което е?
Разбира се. Документите показват, че Бургас нямаше да е същият, ако не беше дарението на Коджакафалията. Нямаше да е същият като квартали, като градоустройство, като съдби на десетки хиляди хора.
Имаме ли дълг към хората, които даряват? И право на претенции към изпълнителите на волята на дарителите?
Твърде голяма тема е. Тук несъмнено ще трябва да намесим казуса от последните дни. Нека се изкажат компетентни юристи. Говоря за този скандал от последните дни. Коментирам го като гражданин и питам като такъв. Законът позволява ли това? Позволява ли тези „юнаци“ да вземат 2 млн. лв за себе си. Ако законът го позволява, как ще бъдат осъдени? В момента „Фейсбук експертите“ казват почти единогласно „Съд, затвор“. Но ако законът позволява те да вземат от тези милиони два милиона за себе си, на какво основание ще ги осъдим? Че не са ни симпатични ли?
Историята ни показва направеното от Александър Георгиев –Коджакафалията и ефекта от завещанието му…мислите ли, че това трябва да бъде вдъхновение за хората, а не случката от последните няколко дни?
Винаги е имало дарители. И някои от тях даряват, но с условие това да не стига до ничии уши. Това за тях е въпрос на религия, на морал. Не се правят на скромни. Такива са.
…..
Е, за това си говорихме с Митко Иванов. Потърсих него, защото идеята ми беше и с негова помощ да ви припомня за малко за големия български дарител Александър Георгиев – Коджакафалията.
Направих го, защото продължавам да вярвам, че трябва да следваме добрите примери за подражание и да ги противопоставяме на лошите.
Да говорим за благородните дарители, за да има кой да ги следва, а не да превръщаме стореното от някои хитреци в мрачен химн на нашите дни.
Александър Георгиев – Коджакафалията е бургазлия. Дарил е имоти на стойност 130 000 златни лева към момента на дарението през 1911 год., а като равностойност в лева или евро днес имотите му имат колосална стойност.
Предпочитам да се вдъхновявам от този човек, а не от собственици на онлайн платформа за дарения.
Но това е сигурно, защото съм нафталинено старомоден и ужасно консервативен.
А мълчанието на Александър става все по-оглушително. И до днес той няма паметник в Бургас, съграден по онзи начин, който е поискал в завещанието си. Но това е съвсем друга тема
Автор: Красимир Калудов
