Александър Владигеров: Публиката е водещият мотивиращ елемент

Внуците на големия композитор Панчо Владигеров пристигат в Бургас, за да представят пред публиката кино-музикална вечер, включваща прожекция на филма „Петолиние на паметта”, както и джаз концерт. Това е поредното гостуване на популярното трио в Бургас. Екатерина, Александър и Константин ще се срещнат с бургазлии на 19 август, от 20:00 ч. в Експозиционен център „Флора”. Ден преди концерта разговаряме с Александър Владигеров.

-Вие познавате Бургас и бургаската публика. С каква нагласа се завръщате на морска сцена този път?

- За нас е голяма чест и радост отново да сме на сцената на Експозиционен център „Флора”, пред много позитивно заредената бургаска публика и да свирим на живо, за да представим музика на три поколения Владигерови!

Концертът ни е и като малък „soundtrack” на филма “Петолиние на паметта” на режисьора Марио Кръстев, който публиката също ще има възможност да види.

Програмата е стилово многообразна, заредена с много летни и положителни емоции.

Специален гост музикант с нашето трио Владигерови ще бъде виталният и много талантлив, с много грууви емоция Васил Хаджигрудев, който ще свири на контрабас.

-Вече втора година основната тема в цял свят е коронавирусът, как се прави изкуство и как се издава албум при такива условия? Предизвикателство ли е?

-За щастие на първо място и най-важното е, че през цялото това време ние се запазихме здрави!

От всеки един процес, в който нещата се затягаха и всичко постепенно спираше, ние съумяхме да запазим добри креативни сили и присъствие на духа, въпреки паниката, неизвестността, липсата на реална перспектива и хоризонти, и слушайки ежедневно най-различни фалшиви и конспиративни теории. За нас това се оказа едно изпитание, което ни направи по-гъвкави, търпеливи  и слава Богу неподатливи в тази световна пандемия.

В крайна сметка, и при нас всичко, което планирахме и мечтаехме миналата година да се случи като проекти, в това число и издаването на нов албум, останаха в едно леко (не съвсем и не напълно) замразено състояние на изчакване на подходящия момент, в който отново всичко ще потръгне нормално, както преди и няма вече да ни се налага да отлагаме за дълго!

Ще видим! Бог е добър и се молим да ни изпрати светли и добри дни, без вируси и пандемии.

-Промени ли се според Вас чувствителността на публиката заради притесненията и страха от пандемията? Измести ли се центърът на възприятията ни, по-жадни ли станахме за изкуство или напротив?”

- За един човек на изкуството най-важното нещо е комуникацията, обмяната на живо, усетът, чувствителността, онова тихо възхищение, затаена емоция, затишие пред буря... и всичко това се получава именно чрез ПУБЛИКАТА. Без нея всичко се обезсмисля, загубва се цялата магия, послания, творческа сила и т.н.

Публиката е моторът. Публиката е водещият мотивиращ елемент.

Не бива пандемията да ни лишава от всичко това!

И в други времена е имало тежки изпитания за човечеството, но въпреки това изкуството е оцеляло!

Коментари