Сигурно ви е писнало от моите писания за сутрешните ми кросове край морето. Но в случая някакво скучно мое бягане няма нищо общо с историята, която ще споделя с вас.
Общото е само това, че става дума за бягане. Но не за моето тътрузене сутрин, а за бягане, което е променило света.
Честно казано, изобщо не бяха чувал нищо за Катрин Суицър / или Швитцер/. Нямах никаква представа коя е тя и какво е направила. Но се оказа липсата на тази информация е била голям мой пропуск.
И така, наскоро докато разсеяно четях някакви неща из Туитър, мярнах една снимка.
Кадърът беше уловил момент, в който млада жена бяга в някакво състезание, около нея има само мъже, но поне един от тях заплашително и агресивно я блъска. А може би повече от един.
Именно това ме накара да се вгледам…първо в снимката. После в историята.
И в следващия един час потънах в подробностите за това бягане на Катрин Суицър /Швитцер/.
Няма да ви занимавам с биографични данни за тази смела жена. Не знам дали е важно това ,че е родена в Германия в семейство на американски военнослужещ. Прескачаме всички тези подробности и стигаме до 1967 год, когато тя се записва за участие в Бостънския маратон.
Ще кажете „Е, какво толкоз, записала се, явила се“.
Но необичайното в случая е това, че Катрин била изобщо първата жена в историята на този маратон, която дръзнала да мери сили с мъжете.
А това било..било…ами, не било позволено.
Катрин внимателно проучила правилата за участие и понеже в тях никъде не се споменава изрично какъв пол трябва да имат маратонците, просто се записала за участие с инициалите К.В. Суицър. Буквално надхитрила системата, защото никой от организаторите на бостънския маратон не подозирал, че сред джентълмените маратонци ще има и …жена.
И когато станало ясно, че Катрин е сред участниците, избухнали яростни и гневни спорове. Може или не може да участва.
Директорът на Бостънската атлетическа асоциация Уил убедено заявил, че че жените са физиологично неспособни да пробягат 26 мили. Нещо повече. Прогнозирал, че ако в състезанието бяга жена, това ще доведе до хаос в обществото и направил признание „Ако това момиче беше моята дъщеря, щях да я напляскам“
Но Катрин вироглаво застанала на старта. И стартирала маратонската дистанция с всички останали господа.
Било сензация. Малко чудо. Катрин предизвикала сътресение в света на американския спорт. Толкова голямо, че мениджърът на Бостънския маратон, мистър Джок Семпъл буквално я атакувал, докато бяга, за да скъса парчето плат с номер 261 на екипировката и и по този начин да я спре от маратона. За да защити своята възпитаничка и колежка треньорът и Арни Бригс се изправил пред побеснелия Джок Семпъл, но бил съборен на земята.
Тогава се намесил приятелят на Катрин, Томас Милър. Мощен бивш състезател по американски футбол и национален състезател по хвърляне на чук. Затова когато се хвърлил срещу мениджъра Семпъл, буквално го забил на земята и освободил трасето за своята любима.
Катрин Суицър оцеляла и полетяла към финала.
И завършила маратона.
Американският аматьорски атлетически съюз реагирал светкавично и забранил официално жени да се състезават срещу мъже.
Но общественият отзвук бил толкова силен, че все пак през 1972 год. Бостънският маратон дал възможност на жените да участват в своя отделна надпревара.
Вече всичко е възможно, а жените в леката атлетика получават пример за подражание.
Катрин Суицър е победителка сред жените на маратона в Ню Йорк през 1974 год.
След края на кариерата си става журналистка и през април 2007 год. издава своите мемоари „Жената маратон“ .
Навръх 50 -годишнината от онова невероятно нейно участие до Катрин в бостънския маратон застават 13 700 жени, половината от които състезателки по бягане.
Kathrine Switzer предизвиква една малка революция в света на спорта. И го прави не с оръжие, а с …бягане.
А моите кросове сутрин край морето са тъй скучни и нелепи. Но съм доволен, че мога да ги правя.
Коментари
