В традиционния български календар денят на пророк Илия – 20 юли, е популярен като Илинден.
Според народните представи светецът стои на огнена колесница, лети из облаците с нея и размахва камшика си над лудо препускащи коне.
Този образ ни препраща към едно древно предание. В далечни времена, когато юнаците си поделяли небето, на св.Илия се паднали летните гръмотевици и светкавици, земята в дълбочина и небето във височина. Затова той ходел по небето, събирал тъмните облаци и мъглите и ги заключвал в Черното море. И като техен повелител, от него зависело дали хората ще се радват на хубаво време през лятото и обилна реколта през есента, или на страшни градушки и силни гръмотевици, които били истински враг на берекета по ниви, градини и лозя.
Затова, за да не гневят св. Илия, през този ден никой не подхващал никаква работа. Жените приготвяли пити, които раздавали в негова чест при църква или параклис, носещи името на св. Илия.
Смята се, че св. Илия е господар на летните небесни стихии и градушката. Вярва се, че днес не трябва да се влиза в морето, защото то взема най-много жертви.
По стар обичай мъжете колелели курбан, за да омилостивят покровителя на летните дъждове, гръмотевици и светкавици. Най-често жертвата била стар петел, кокошка или агне. Гледали кръвта на жертвеното животно да изтече до оброчен камък или под вековен дъб, като вярвали, че това ще ги предпази от суша, гръм и град.
В някои краища на страната на Илинден се организирали общоселски събори, на който колели голямо животно – вол, бик или овен. Обичайно те завършвали с тържествен маслосвет. Свещеникът обикалял заедно с присъстващите на събора три пъти селото, като се молел на св. Илия да пази хората и животните от болести и природни бедствия.
Днес празнуват пожарникарите, шивачите, кожарите, кожухарите, самарджиите и керемидарите.
Коментари
