Денят, в който почитаме св. великомъченик Прокопий, в българския народен календар е популярен и като празник на пчеларите.
Затова някои наричат светецът св. Прокопий Пчелар.
По стар обичай пчеларите ставали още преди изгрев слънце и отивали право при пчелините си. Носели винаги по две бели погачи, специално изпечени за празника. Наричали ги на Св. Прокопий – светец, и за Господа - боговица.
Оставяли хлябовете върху пъстри месали на земята, прекадявали ги по три пъти и ги намазвали обилно с мед. После ги разчупвали високо над главите и ги раздавали на съседи и роднини за здраве и берекет, да има хубав и ароматен мед.
В някои райони, където отглеждането на мед има стари традиции /Странджа, Сакар, Родопите, Стара планина/, се изпълнявал обичаят подрязване. Стопаните отчупвали по залък от всяка пита с мед, който имал магическа сила да лекува всякакви болести. Затова го скривали на тайно място и го пазели до следващия 8 юли. Най-често с него лекували от тежки ухапвания от насекоми. С този мед намазвали питката в чест на Баба Шарка. От него слагали на челцата и бузките на децата, момите и невестите, за да ги пази от лоши очи или урочасване.
Според обредния календар на българите пчеларите имат празник и на 10 февруари, когато се почита св. Харалампий.
Коментари