Православната църква почита днес – 22 юни, св. свещеномъченик Евсевий, епископ Самосатски.
Той бил епископ на град Самосат, област Антиохия, през 4 век. Живял и проповядвал в трудни времена, когато арианската ерес имала много силни позиции в духовния живот на града. А в Антиохската епархия се водела битка за епископския престол.
Спечелил я св. Мелетий, когото считали за съмишленик на арианите. Но истината била друга – антиохския епископ се оказал един от най-ревностните защитници на православните канони.
Това възбудило негодуванието на еретиците и те решили да го отстранят от поста му. Затова им трябвал акта, с който Мелетий бил избран за техен духовен водач. Съхранявал го св. Евсевий.
Самосатският епископ отказал да предостави този документ, защото смятал това за посегателство срещу Светата Църква. Така той спечели симпатите на царя и правото още много години да управлява своето паство, и мъдро да проповядва христовото учение.
Към края на живота си, подобно на много християнски епископи, св. Евсений бил преследван и гонен от еретиците. Изпратен на заточение, той понесъл много мъки и страдания. След един старшен побой от разгневена арианка от Самосат, светецът намерил своята мъченическа смърт.
Днес църквата почита още светите мъченици Зинон и Зина.
Светият мъченик Зинон произхождал от Филаделфия арабска (днешния град Аман). Зина бил негов слуга и от цялото си сърце искал да посвети живота си в името на Христа.
При царуването на император Максимиан свети Зинон раздал всичкото си имущество на бедните, а робите пуснал на свобода. Като чул каква голяма чест оказва управителят на областта към идолите, той отишъл при него заедно със слугата си.
Свети Зинон се противопоставил на управителя, който също носел името Максимиан. Тогава хегемонът незабавно заповядал да бият светеца с ремъци от волска кожа. По време на това изтезание Зинон, като протегнал ръка, ударил стената на идолския храм и го разрушил. Заради това първо го окачили и без милост стъргали тялото му, като раните натривали с оцет и сол, а после забили с четири клина пранги в краката му.
На мястото на мъченията на свети Зинон дошъл неговият слуга Зина и започнал да моли господаря си да не го отблъсква и да не го изоставя. Като узнал за това, управителят Максимиан заповядал да поставят пранги и на Зина.
Когато завели двамата мъченици пред владетеля, те отказали да се отрекат от Христа. Затова ги подложили на жесток побой. Свети Зинон бил обгарян с нажежени прътове в гърдите, в областта на сърцето. След това окачили светците на дърво, на краката им привързали тежки камъни и с огън горили мишците им. Послед ги хвърлили в яма с огън и започнали да наливат масло в огъня, но светците по чуден начин оставали невредими и дори не били обгорени от огъня. Накрая отсекли главите им с меч.
Коментари
