Ако искате да преминете за здраве през Еньовския венец, ако искате да чуете интересната история, свързана с обичая Еньова буля, на 24 юни ще получите възможност за всичко това в Етнографския музей на ул. „Княз Александър Батенберг“ в Бургас
Вашите домакини с удоволствие ще ви разкажат за Еньовден, Яньовден, Св. Иван Бильобер или Летни Иван .
Според народните поверия на този ден Слънцето започва да умира (денят намалява) и годината клони към зимата. Неслучайно старите българи са казвали „Кукувицата кука до Еньовден и после онемява. Свети Яньо вече намята ямурлука и отива с белия си кон в балкана да забере зимата.”
Еньовден е свързан с лятното слънцестоение и се изпълняват различни обредни, магически практики, отражение на култа към слънцето.
В някои села хората се къпят в реките преди изгрев слънце. Този обред е със задължителен характер за момите и ергените. В други села майките къпят децата с отвара от събраните билки.
Българите вярвали, че насъбраните рано сутринта билки увеличават своята целебна сила.
Старите лечители казвали, че съществуват 77 и половина болести. Седемдесет и седем от тях могат да се лекуват с билки, но за половинката няма билка. Ето защо предците ни събирали 77 билки, после затваряли очи и откъсвали някоя трева, разполовявали заедно с цвета и така осигурявали половинката билка за половинката болест.
Билките, които се събират на Еньовден са яньовче (равнец), жълт кантарион, черен бъз, босилек… От тези билки се прави янева китка, която служи за лек през цялата година.
Но най-важното условие е, когато отиват да берат билки, билкарите, врачките и магьосниците да не бъдат видени от никого.
Хората вярват и в магическата сила на еньовденската роса. Тази вяра намира своя израз в характерното за празника грабене, мамене на плода от ниви и добитък. Лицето, което извършва магическите действия е жена, която наричат бродница, житомамница. Произнасяйки заклинания, тя влачи престилка из чужда нива и обира росата, за да я изцеди в своята нива. И както всички знаем, че на всяко действие има равно нему противодействие, така и стопанинът на нивата сам я ожънва срещу празника, в средата или четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече „обрана”.
Коментари
