Православната църквата почита днес големия християнски празник Петдесетница, а на следващия ден отдава специална почит на Третото Лице на Света Троица – Светия Дух.
Празникът няма постоянна дата, а се пада винаги в осмата неделя след Великден.
На Петдесетница се празнува рожденият ден на Христовата църква.
На този ден Господ Иисус Христос основава църквата си на земята чрез изпращането на Светия Дух.
Според библейското предание на 50-ия ден след Пасха в Ерусалим било пълно с поклонници, дошли за големия юдейски празник, посветен на Божието законодателство на планината Синай.
Дванайсетте Христови апостоли и Божията майка били събрани за молитва в къщата, където преди 50 дни вечеряли преди Пасха заедно с Иисус Христос.
Внезапно се чул шум, сякаш задухал силен вятър и изпълнил цялата къща, а над главата на всеки от молещите се се появили пламъци, приличащи на огнени езици.
Апостолите се изпълнили със Светия дух и започнали да славят Бога на всички езици, които дотогава не знаели.
Пламъците били видимият знак за въздействието на Светия дух върху Христовите ученици, на които била дадена силата да проповядват Христовото учение на всички народи.
Така били поставени основите на Църквата, затова и празникът Петдесетница се смята за неин рожден ден.
След този ден апостолите постановили християните да възпоменават това велико събитие – слизането на Светия Дух – всяка година на този ден.
Православната църква чества днес – 20 юни, паметта на св. Наум Охридски.
Той е най-младият от учениците на светите братя Кирил и Методий и спътник на св. Климент Охридски.
Преподобни Наум Охридски бил българин от благороден произход. Като оставил всичко, последвал славянските равноапостоли св. Кирил и Методий в Моравия и Рим, където папа Адриан ІІ го ръкоположил за свещеник.
След смъртта на св. Методий той заедно със св. Климент се отправил за България, където българският цар Борис-Михаил го приел с радост. Св. Климент като учител на славянска писменост изпратил в югозападната част на държавата, а св. Наум останал в тогавашната столица Плиска.
В 893 г. на историческия църковнонароден събор било решено българската столица да бъде пренесена в Преслав. На същия събор Симеон Велики бил провъзгласен за цар вместо приелия монашество св. Борис–Михаил, а св. Климент бил ръкоположен за епископ. Тогава на негово място за учител бил назначен св. Наум, който работил там седем години. После той построил манастир на брега на Охридското езеро на името на св. Архангели и живял в него десет години.
Наум Охридски умира на 23 декември 910 г., след като приел монашеско пострижение, непосредствено преди смъртта си. Погребали го на северната стена на храма, където мощите му и досега почиват неоткрити, защото, колкото пъти се опитвали да отворят гроба му, преподобният не позволявал това. От външната страна на храма е пристроена стаичка, в която нощуват болни и получават изцерение.
Източник: Жития на светиите, Синодално издателство, С. 1991
Коментари
