Българската православна църква почита днес Иуда – брат на Иисус Христос.
Той бил син на Йосиф и брат на Яков, наричан още Тадей или Левий. С Божията благословия бил избран за един от дванадесетте апостоли на Иисус.
Апостолската мисия на Иуда започнала от страните в Азия, където бил изпратен да проповядва словото Божие заедно с апостол Сила. По-късно отишъл на помощ на апостолите Павел и Варнава в Антиохия.
Там езичници и юдеи станали свидетели на пророчествата на Уида и много от тях повярвали в Христос. После за кратко апостолът пребивавал в Йерусалим и Персия. В края на живота си се отзовал в Армения. Там, на планината Арарат, светият отец намерил мъченическата си смърт.
Преданието разказва, че апостол Иуда бил разпънат на кръст, а тялото му – пронизано със стрели.
Затова днес арменците отдават особена почит на св. апостол Иуда и го наричат свой апостол.
Днес църквата чества още паметта на преподобни Паисий Велики и на преподобни Паисий Хилендарски, будител български. Св. мъченик Зосима Созополски.
Преподобни Паисий Велики се родил в Египет през ІV век в многодетно семейство. Родителите му били благочестиви хора, които го възпитавали в закона Господен.
Бащата на Паисий умрял, когато още не всички деца били пораснали и многобройното семейство останало на грижите на майката. Тя много се безпокояла за бъдещето на децата си, особено била загрижена за най-малкия Паисий.
Веднъж нощем на сън й се явил ангел, който й казал: "Бог, баща на сираците, ме прати при тебе. Защо се предаваш на безмерна скръб и безпокойство за децата? Нима само ти се грижиш за тях. Бог не ги ли пази? И тъй, остави твоята скръб и посвети на Бога един от синовете си и чрез него ще се прослави името Господне!"
Оттогава майката особено се грижела за духовното образование на най-малкия си син и го поверила на църковнослужителите. Малкият Паисий прилежно изучавал закона Господен, чел Свещеното Писание и сърцето му се изпълнило с любов към Бога.
Когато пораснал, той бил приет от преподобни Памво в числото на учениците му. Преподобни Памво бил един от великите подвижници на Нитрийската пустиня. Под ръководството на тоя свят подвижник Паисий живял в манастира до самата смърт на своя учител. Тук също живял и преподобни Йоан, който след това е написал житието му.
След известно време Паисий пожелал съвършено усамотение в пустинята. Той отишъл по-далече в Нитрийската пустиня, издълбал си в планината пещера и дълго живял съвършено сам, цял предаден на молитва.
Не се изминало много и започнали да го посещават хора, които искали да получат от него наставление. Сред лишения и трудове Господ го подкрепял чрез чудесни явления и му дарувал свръхестествена сила да прави чудеса и да узнава скрити помисли. Чрез това той оказвал голяма помощ на всички, които искали неговия съвет и ги наставлявал по пътя на спасението.
Постепенно около преподобни Паисий се събрали много подвижници, които той ръководел, като определял всекиму нужното, понеже прозорливо знаел, какво е нужно и полезно за всекиго.
Преподобни Паисий доживял до дълбока старост. Той много дружал с един свят подвижник, когото наричали Павел, и умрял малко преди него. Преподобни Исидор Пилусиот взел светите мощи на двамата свети подвижници, пренесъл ги в своята обител близо до Пилусия и над гробниците им построил великолепна църква.
Паисий Хилендарски е народен будител, родоначалник и идеолог на Българското възраждане, написал „История славянобългарска”.
Паисий дава оскъдни сведения за себе си, като казва че е роден в Самоковска епархия през 1722 г. За негово родно място претендират няколко селища, но се утвърждава Банско по сведения в кондиката на Хилендарския манастир, където той е монах от 1745 г.
През това време в светогорските манастири сред монасите се водят спорове и всеки се хвали с миналото и културата на своя народ. Така се заражда идеята у Паисий да напише история на българите. Започва усилено да търси и събира сведения от манастирските кондики, поменици, приписки по псалтири, жития на светци, грамоти за дарения, летописи и разкази на монаси от светогорските манастири.
През 1761 г. Паисий посещава Сремски Карловци (Австрия), където също търси исторически сведения. Запознава се с руския превод на трудовете на Цезар Бароний „Деяния церковная и гражданская” и на дубровнишкия абат Мавро Орбини – „Книга историография”, от които взема образци и черпи сведения. След завръщането си на Света гора се премества в Зографския манастир, където и завършва „История славянобългарска” през 1762 г.
След това Паисий се отдава на разпространението на своя труд, като пътува из страната за събиране на помощи за манастира. През 1764 г. посещава Сливен, а през 1765 г. в Котел се среща с поп Стойко Владиславов, който прави първия препис на „История славянобългарска”.
През 1770 г. хилендарецът обикаля из Серско. След много усилия, лишения и всеотдайно служене на делото, иеромонах Паисий завършва земния си път в с. Амбелино, до Станимака (днешен Асеновград).
„История славянобългарска” е уникален труд на Паисий, който го нарежда сред най-великите българи. Въпреки скромността на автора, че не е изучавал „нито граматика, нито политика”, хилендарският монах като самоук-историограф е достигнал върховете на националните прозрения, създавайки един исторически труд с ясен усет към рационално и целенасочено ползване на многостранните извори, за да изгради една грандиозна картина на историческото минало на българите, от която те да се гордеят, а не да се срамуват.
В „История славянобългарска” Паисий подчертава важното и водещото в миналото на българите: „Първо те са имали царе и патриарси, първо те са се кръстили, най-много земя те завладели.”
С публицистична страст и будителски патос Паисий се обръща към читателите в предговора към „Историята”, призовавайки ги към просвещение, към духовен напредък и самоосъзнаване. Затова Паисий е първият, който долавя нуждата от един материален и духовен преврат в българските земи, първият, който предусеща повея на Новото време и тътена на събитията от следващия ХІХ век.
Свети Зосим Созополски е православен светец-мъченик, живял през I век, по време царуването на римския император Траян, в град Аполония (днешен Созопол). Тогава там живеели много християни, които се укривали от управниците, защото Траян издал указ, по силата на който те трябвало да бъдат предадени на изтезания и смърт.
Зосим бил млад и красив, стегнат във войнско облекло, приличал на земен ангел, защото пленявал и с вътрешната си красота. Чистият му християнски живот, молитвата и доброто го правели духовно извисен. Всички го уважавали. Не останало обаче незабелязано, че той е чужд на греховните веселби и на идолослужението.
Зосим, като чул, че управителят Дометиан предприема гонения на християните в града, се възпламенил от чиста вяра в Христос и се подготвял с пост и молитва за подвиг. Снел войнските си отличия. Това било повод да донесат на управителя, че той не уважава императора, който му дал войнския чин. Зосима бил повикан на разпит.
Сляп за духовната светлина, императорът наредил да го мъчат жестоко. Били го безпощадно и земята под него се обагрила в кръв. Зосима търпял мъжествено и се молел горещо Бог да го укрепява.
Събрали се много зрители, между които имало и деца. Едно милостиво дете се втурнало да защити мъченика, но войниците, които изпълнявали поръченията по поръка на жестокия управител, го блъснали силно. То паднало и дълго останало в безсъзнание.
Удивени от подвига на Зосим, много хора станали християни. Най-силно се възпламенила вярата в чистите сърца на децата. Това още повече ожесточило управителя и той продължил да измисля нечувани изтезания, за които е страшно дори да се мисли. Но Бог невидимо подкрепял мъченика и той по чудо оставал жив. Смутен от това, мъчителят започнал да го увещава да принесе жертва на Боговете, но напразно.
Зосима нарекъл боговете бесове и тогава, силно разярен, той го осъдил на смърт. Посекли го с меч в 19 ден на месец юни. В същия ден просторът ухаел от разцъфналите цветя, но друго духовно ухание усещали новите християни. Въодушевени от подвига на мъченика, те отворили широко вратите на сърцата си за сладко ухание на чистата вяра в единния истински Бог.
Днес паметта на светия мъченик Зосим се почита от целия християнски свят. На 19 юни всяка година в Созопол християните си спомнят за духовния подвиг на смелия воин Зосим.
Според нови изследвания обаче Св. Зосим е живял в друг град с название Созопол в Мала Азия, а не на Балканите.
Коментари
