Петя Великова-Димитрова е от хората, които вдъхновяват. Тя е сред избраните, които не просто умеят да мечтаят, но имат и смелостта да сбъдват мечтите си… а после успяват със своя ентусиазъм да увлекат всеки, притежаващ сетива за красивото, различното и истински ценното.
За тези, които все още не я познават, ще уточним, че Петя живее и диша с изкуството. Тя свири на флейта, има усет за поезия, проза, графика, живопис, театър … Затова не е изненада, че именно тя е създател и основател на Лятната академия на изкуствата, която вече 16 години привлича в България световноизвестни имена от различни сфери на изкуството. Срещите се случват на красиви места край морето – в Созопол и Бургас, а целта е талантливи млади хора от няколко континента да черпят познания от световноизвестни и утвърдени педагози, като по този начин обогатяват своите знания и мироглед.
„Лятната академия на изкуствата е вдъхновена от най-старата музикална лятна Академия в Европа към „Mozarteum” в Залцбург. Академията не е детска школа, където се предлагат начални умения или забавления. Тя е за младежи, занимаващи се професионално с изкуства. Вярвам, че срещата им с големите имена трасира пътя на младите талант”, коментира Петя Великова пред „Бургаски репортер”.
А ето какво казва и самият проф. Анатоли Кръстев за дългогодишната си работа с Петя: „Аз и останалите ми колеги познаваме Петя Великова от дългогодишната ни съвместна работа. Като преподаватели в Лятната Академия на изкуствата вече 16 издания сме свидетели на нейните: професионализъм, организационни умения, способност за работа в екип, целенасоченост и неотклонна енергия. Несъмнено всички тези дадености на г-жа Петя Великова се коренят в съчетанието на музикално и икономическо образование, в опита, който тя има в разнообразни дейности – педагогическа, обществено-полезна и благотворителна, в членството и ръководните длъжности в неправителствени организация, в интересните идеи и успешната им реализация в различни сфери на живота и изкуството.“
Основната програма на Лятната академия тази година включва девет майсторски класа със световноизвестни виртуози и доказани имена: Юлиан Рахлин – цигулка; Александър Земцов – виола; Георги Спасов – флейта; Деница Лафчиева и Борислав Йоцов – кларинет; Анатоли Кръстев, Атанас Кръстев и Калина Кръстева – виолончело; Виктория Василенко и Сергей Редкин – пиано; Бинка Добрева – народно пеене; Вяра Николова – творческо писане; Марио Николов – работа с режисьор за музиканти.
По традиция майсторските класове завършват със заключителни събития пред публика. Точните дати на събитията ще оповестим в края на месец юни. А през юли „Бургаски репортер” (със съдействието на Петя Великова) ще има честта да ви запознае и да ви разкаже за хората, които са част от Академията.
„Този изключително сложен проект не е самоцелно събиране на поколенията на знаещите и учещите се, а е пространство, където се предават и съхраняват културните ценности на класическите принципи”, казва още създателката на Лятната академия на изкуствата.
Любовта на Петя към изкуството може да бъде разбрана най-добре, ако се проследи нейното родословие. Ето какво разказва самата тя за своите предци:
Моят живот е преминал така – в наследяване, в предаване на тези културни ценности поколения наред. Историята започва с Жан Посторино /италианец по произход/, който през 80-те години на 19 век е бил назначен за секретар на френския консул в Бургас. Неговата сестра Ангелик Посторино е моята прабаба. За съжаление тя не е дочакала моето раждане, но от разказите на моята баба Александра и майка ми Йоанна аз съм слушала много за нея – не само истории и спомени, но също и как е свирила на пиано, как е пяла, как са рецитирали стихове.
Спомням си как баба ми Александра Папломатас (по баща Посторино) ме водеше за ръка в църковния хор на църквата „Покров Богородичен“ (днес църквата „Света Богородица“). За мен това бяха сакрални моменти. Притихнала в изпълненията на хора, слушах музиката в църквата, която предизвикваше страхотно умиление в душата ми и разкриваше пред мен красотата и космополитността си.
Жаждата на баба ми Александра за сценична дейност я довежда и до хор „Родна песен“. Тя е една от основателките през 1963 година на Градския представителен хор “Родна песен“ - Бургас. Обичаше да пуши само когато редеше Наполеоновия пасианс и задържаше дима в дробовете си дълго, дълго, а после го изпускаше с въздишка. Сега си мисля, че това е бил нейният скрит начин да си въздиша, без да изглежда, че се оплаква (да не забравяме тоталитарното време, в което живеехме). Дядо ми Сотир Сариев е бил собственик на частна шипинг агенция, възпитаник на Робърт колеж, а това е отредило заточението му в Белене, което слага отпечатък върху живота на семейството ни.
Майка ми Йоанна Сариева също се е занимавала професионално с пиано при Сия Чалъкова и се е готвила да кандидатства в Консерваторията. Но не е била селектирана за прием заради произхода си. Тази професионална подготовка и школуването са намерили проявление в участието ѝ като хористка в хор „Родна песен“ – Бургас, като участник второ поколение. А моето скромно участие от 1999 г. е като трето поколение хорист в хор „Родна песен“. Именно там срещнах и моята любов - Данчо Димитров, който впоследствие стана мой съпруг и баща на децата ми.
Моят син Светлозар свири на пианото, което е подарък на баба ми Александра от дядо ми Сотир за годишнина от сватбата им.
От тринадесетгодишна са първите ми спомени за композитора Лазар Николов – той беше наш семеен приятел. Когато гостуваше вкъщи, си играехме с Детелина – неговата дъщеря.
Майка ми като хористка в хор „Родна песен“ (дирижиран по това време от Стоян Кралев) често имаше съвместни концерти с изгряващия тогава диригент Емил Чакъров. Беше истински празник, когато след концерт Кралев го водеше вкъщи.
Помня и една прекрасна вечер, когато след концерт на хора, заедно със Стоян Кралев у нас гостува и Микис Теодоракис. Беше вълнуващо не само заради дружбата, а и заради това, че имаха възможност да си поговорят на гръцки, който е матерен език на майка ми.
Също така незабравими са празниците в дома на леля ми по майчина линия Мария Папломатас – клавирен педагог и акомпанятор в операта. През 70 години на миналия век в нейния дом в Сливен се събираше цялата артистична бохема на града.
За мен това бяха щастливи, весели и градивни времена. Пазейки тези спомени и тези емоции, бих искала да ги раздам, да „заразя” всички с тях и да създам същата градивна и творческа атмосфера в Академията.
Снимки: Личен архив - Петя Великова - Димитрова
Автор: Марина Костова
