СивоКос изпъшка страдалчески. Капки пот се стичаха по челото му, а някои от тях влизаха в очите му и замъгляваха съвсем погледа му.
То, замъглен, замъглен, но все пак виждаше как от запад някакво коте върху някаква планета му се смее дяволито в компанията на дракон, а от изток друг дракон мята опашка заплашително.
И ни котето, ни дракона даваха вид, че му съчувстват. Пущините им ниедни. А той се потеше точно заради тях.
СивоКос от часове боядисваше стаята на дъщеря си, МойтаМи.
Задачата беше сложна, дори почти невъзможна за изпълнение.
И то не защото трябваше да се боядисват три стени, един таван и една колона. Трудно беше, не защото таванът трябваше да е в бяло, стените в бледорозов цвят „пепел от нещастен бояджия“ , а колоната решено в пурпурно или лилаво…
Причината за високата степен на трудност на мисията „боядисване на стаята на МойтаМи“ бяха двата стенописа.
Талантливата дъщеря на СивоКос в някакъв момент беше нарисувала дракон на източната стена на стаята и нещо като портал към друг свят върху западната стена, пазен от котка и дракон.
Мисли му! Прави, струвай, но да опазиш рисунките на детето – каза рано сутринта зеленооката му половинка Миньон, докато тръгваше за работа.
И , ей го на…СивоКос се провираше като лиан / не че думата лиан съществува/ между леглото, гардероба, пейката-ракла, бюрото, нощното шкафче, масичката с неизвестно предназначение, табуретката-ракла, многобройните кутии с какви ли не чудесии в тях, купища плюшени играчки, раници, шапки и купища други чудесии…Местеше мебелите тук там из стаята, за да достигне тази или онази зона от тавана. А белият латекс със сребърни йони се сипеше с деликатни капчици по пода и по мебелите и по дрехите и по …
СивоКос приличаше на ревматизиран тореадор, докато мяташе някакви найлонови покривала, който се закачаха някъде, навиваха се на топка и общо взето все оставяха нещо непокрито…
А капките бял латекс се сипеха в плътна пелена навред.
Най-сетне таванът беше боядисан в бяло. СивоКос също беше побелял изцяло. Подът и части от мебелите също.Дори фотоалбумът на МойтаМи беше декориран с пръски бяло върху лилавия плот на бюрото и.
После ще му мисля – каза си СивоКос и подметна голямата кутия с бледорозова боя със сребърни йони. Зашляпа с валяка по стените и …розова мъгла в цвят „пепел от некадърен бояджия“ изпълни стаята. Разбира се, найлоновите плащове покриваха едно, но откриваха толкова други неща. Белите капки, които съхнеха весело навред, се сдобиха с компания на розови капки.
После ще му мисля – каза през зъби СивоКос и продължи да шляпа с валяка.
Знаеше, че се задава един от най-трудните моменти. „Отсичането“, т.е постигането на права линия между розовите стени и белия таван.
Пак се запровира като лиан /няма категорично такава дума/ , пак буташе в несвяст мебелите насам натам и пръскаше ли пръскаше по пода…
Мда…и с невъоръжено око се виждаше, че „отсичането“ е било направено с тъп нож, туй де…с трепереща четка.
Какво пък. Нали гениалният австрийски архитект Хундертвасер беше казал, че правите линии противоречат на духа на природата…
Линиите между тавана и стените бяха…криви и на доста места розовата боя покриваше бялата и обратно.
После ще му мисля – изръмжа през зъби СивоКос и се отправи към колоната на запад. Бързо я олилави или опурпури, т. е. боядиса я в пурпурен цвят или лилав, май беше…Отсичането се получи…долу горе. Лилавите капки по пода и мебелите бяха по-така оскъдни, но все пак имаше и от тях.
И най-важният момент настъпи.
СивоКос взе валяка и зашляпа бледорозовата боя в десен „пепел от бояджия аматьор“, но внимаваше, защото боядисаната зона доближаваше опасно първия стенопис на западната стена.
Несретникът усети как потта му тече като река. Взе една четка и започна да полага розовата боя около мустаците на котето…Айде, половината мустак потъна в розово. И малко от лявото ухо. И…добре, де…опашката на дракона също стана някак по-къса. Важното е, че бледорозовата боя в десен „пепел от бояджия имитатор“ обви плътно стенописа.
СивоКос пак се запровира през мебелите, за да стигне до източната стена.
Пак зашляпа с валяка, но за по-фината работа трябваше да вземе малки четки с върхове от дунапрен.
Тук беше много трудно. Защото трябваше да боядиса стената не само около дракона, ама и между крилете на дракона и под шията му.
Ръката му трепереше, но единствената поразия, която направи, беше да скъси малко от опашката на дракона.
Иначе останалите му атрибути на чудовищен звяр с останаха невредими.
Боядисването беше изпълнено. Чувстваше се така, сякаш все едно беше боядисал Сикстинската капела…Не нарисувал, а боядисал около безсмъртните фрески на Микеланджело.
„Ама, то в Сикстинската капела всичко е изрисувано и няма нищо за боядисване“ – прошепна вътрешният му глас.
„Млъкни, бе“ – гневно му отвърна СивоКос.
Хич не му беше до разговори с второто му Аз, защото предстоеше още по-трудното…
Да се изтрият и избършат от пода всички капки от бяла, бледорозова и лилава боя.
Няма как, наложи се да си припомня как в казармата се чистеше под с четка за зъби. Общо взето това беше. Прехвръкваше от петно на петно и триеше с парцал и или „изчегъртваше“ капките боя с нокти.
Два часа по-късно СивоКос лека полека започна да бута и подритва мебелите по местата им.
Финално избърса пода.
Нареди, каквото можа и …
Първо се прибра дъщеря му МойтаМи. Свършеното и хареса. Поклати глава, завъртя красивите си сивозелени очи и пак поклати глава. После обясни, че табуретката ракла трябва да стои пред табуретката пейка, а не обратното…
Оказа се, че поне гардеробът е на мястото си.
По-късно, когато половинката му Миньон се прибра от работа, тя влезе в стаята на дъщерята и одобрително поклати глава по посока на боядисаните стени и таван.
След това обаче впери красивите си зелени очи в радиатора, в гардероба, в леглото, в нощното шкафче, в табуретката ракла, в пейката ракла, в шкафа за дрехи, в бюрото и каза леко така, строго.
„Защо всичко е изцапано с боя, кой ще го чисти?“
„После ще ги оправя“ - отвърна СивоКос и …грохнал, едва едва се добра до леглото. Преди да заспи, си помисли, че от очите на Миньон не може да се скрие нищо. Дори и най-микроскопичната капка боя върху голям шкаф в голяма детска стая.
А от източната и западната стена на стаята на дъщерята два дракона със скъсени опашки и едно коте с половин мустак доволно се носеха в розова мъгла.
Автор: Красимир Калудов
Коментари
