различно 30 апр. 2021 2021-04-30 2021-04-30 https://www.burgas-reporter.comhttps://burgas-reporter.com/rails/active_storage/representations/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaHBBaVYwIiwiZXhwIjpudWxsLCJwdXIiOiJibG9iX2lkIn19--28db0d32ac3ccdc9275da04e378973dc75888231/eyJfcmFpbHMiOnsibWVzc2FnZSI6IkJBaDdCam9MY21WemFYcGxTU0lNTkRBd2VETXdNQVk2QmtWVSIsImV4cCI6bnVsbCwicHVyIjoidmFyaWF0aW9uIn19--3b7d5ce51832c59b94b910e1c0fe2c5ac43fca4b/20160611_123631.jpg

Burgas Reporter Ltd.

Сивокос и участието му в мастърклас

Това си беше истински мастърклас. Но с дистанционно обучение, което правеше възприемането още по-трудно.

Сред краткото и пълно издание на списъка с мечтите на СивоКос нямаше участие в този мастърклас, но ето на…случи се.

А инструкциите от телефонната слушалка на половинката му Миньон бяха не само много на брой, но и ужасно строги.

Звучаха като военни команди в стил „Прави едно, прави две, прави…“

И уж всичко беше ясно и просто, но СивоКос премина през всички фази на отчаянието насред Разпети петък.

Припотяване…със студена пот. Причерняване пред очите. Скубане на коси, нервно хапане на устни. Крясъци, псувни, закани за саморазправа незнайно с кого. Загуба на вяра в смисъла на живота, молитви, проклятия, сълзи в очите, киселини в стомаха, загуба на разсъдък, засилващо се желание за отказ отбезсмисления светски живот и експресно замонашване в манастир из Света гора...

Или в краен случай СивоКос вече беше готов да се заключи в таванската стая на хляб и вода, докато получи просветление през малкото прозорче.

Миньон неумолимо нареждаше от телефона от другия край на света, на града, де...

"Натисни този бутон, какво виждаш сега, натисни втори път, затвори ли вратичката...изключи, влючи, сложи ли пластмасовата чашка вътре, натисни, какво виждаш, не, не е това...през един бутон, завърти, натисни, какво виждаш....тръгна ли? Не??? Отново...изключи, включи...и т.н "

СивоКос изпълняваше механично и колкото повече бутони натискаше, толкова повече нищо не ставаше.

Показалецът му беше вече в предмазолно състояние, а СивоКос в прединфарктно.

Няма цял ден с теб да се занимавам, имам толкова работа за вършене – долетя от телефонната слушалка гневен изблик от Миньон…

В този момент стана чудо.

Пустата пералня се включи и започна да пере прокисналалите от пот анцуг, фланелка и чорапи, с които СивоКос рано сутринта бяга край морето.

Да, то бягането сутрин е трудно, ама прането на дрехите се оказа още по-трудно с тези свръхсложни перални – мислеше си клетникът.

След час пералнята нададе писък, с което възвести, че е изпрала.

Предстоеше още по-трудното. Да се прострат дрехите на терасата според каноните на Миньон. А за тази дейност трябваха поне десет мастъркласа.

Но Сивокос беше все пак благодарен на съдбата. Защото в някакъв друг свят Миньон можеше да го изпрати да пере анцуга си на брега на реката, нали.

автор: Красимир Калудов

Още за СивоКос можете да четете ТУК

 

Ако историите със СивоКос ви са интересни, помогнете с малко дарение на екипа ни, за да ви среща и друг път с този тип

Подкрепете ни със сума от:
Коментари

различно ...


култура ...


ориентири ...