Православната църква отбелязва днес Лазарова събота, или още Лазаровден.
Празникът е подвижен и се отбелязва в предпоследната събота преди Великден. Денят е свързан с едно от най-големите чудеса, извършвани от Божия син на земята – възкресението на Лазар, ученик на Иисус Христос.
Мъжът бил върнат към живота на четвъртия ден след погребението му като благодарност за гостоприемство, което проявил.
Иисус застанал пред пещерата, където било положено тялото на мъртвия, и наредил: "Дигнете камъка". Смутена, сестрата на споминалия се Лазар - Марта, възразила. Иисус обаче извикал на висок глас: „Лазаре, излез вън!”. И умрелият излязъл с повити ръце и нозе в погребални повивки.
Според Светото писание Лазар живял още 30 години, като спазвал строг пост и въздържание. Той бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Възкресението на Лазар обаче засилило недоволството към Божия син и гоненията срещу него станали още по-сериозни.
Нещо повече, това чудо, извършено от Спасителя, се превърнало в непосредствен повод за смъртната му присъда. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Иоан Златоуст, блажени Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Иоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които са в Църквата ползва до ден днешен.
На 24 април Православната църква почита още свещеномъченик Сава Стратилат.
Той живял през времето на римския император Аврелиан (270 - 275) и бил гот по произход. Както показва името му (стратилат - воевода), бил военачалник във войската.
Като приел християнската вяра и станал ревностен Христов служител, той посещавал християните, които били затворени в тъмница, подпомагал ги с щедри дарения и ги съветвал да бъдат твърди и с търпение да понасят страданията за името Христово.
Аврелиан узнал, че Сава е християнин и го повикал при себе си на съд. Сава смело изповядал пред него вярата си, свалил знаците на военния сан, хвърлил ги пред императора и заявил, че е готов да понесе всякакви страдания за Христа.
Подложили го на страшни изтезания: жестоко го били, горили с огън раните му, хвърляли го в котел с кипящ катран. Но Господ го запазил и той излязъл от катрана невредим.
Като видели това чудо, седемдесет войници повярвали в Христа и високо изповядали вярата си. По заповед на императора всички били осъдени на смърт, която те посрещнали с радост. Свети Сава бил хвърлен в тъмница. Една нощ през време на усърдна молитва му се явил Сам Господ. Изпълнен с нова сила, Св. Сава изтърпял още много жестоки наказания, а най-накрая бил удавен в една река, за назидание на беззащитните християни.
Коментари
