“Друго е в къщата ти да замирише на прясно боядисани стени или да подновиш старите тапети с нови” - казвали бургазлии.
Но някогашните постройки били с високи тавани. Не всеки се наемал сам да се качи на стълба пък и бояджилъка и изографията си е майсторлък. А когато е трябвало да освежиш фасадата на къщата, било истинско изпитание.
Бургас се е славел в миналото, като град на занаятите. За всяка работа се появявал майстор. Със своя предприемчив дух, честност и добра работа те си спечелвали уважението на съгражданите.
Един от най-старите родове заселени в Бургас е бил родът на Ламбрино Матев, роден 1854 г. Къщата му се е намирала на пл. “Кирил и Методий” 8. Имал 3 момичета и един син Вангел Ламбринов, роден 1884 г. По- късно бащата продава къщата на фамилия Дичеви и купува два имота на ул.”Цар Траян” 37 и 39 /днес началото на ул.” Юрий Венелин”/.
Синът Вангел участва в Балканската война, след което се задомява за поморийката Тарсица. Раждат им се четири деца: Еленка – 1914 г., Павел- 1919 г. и Ламбо – 1922 г., а едно от децата умира от дифтерит.
За да издържа семейството си Вангел, започва работа като бояджия. В двора на бащината си къща той прави склад с инструменти за бояджилък, бои и тапети. В началото работи с помощник, а по-късно развива занаята си и става предприемач - декоратор. През 1919 г. се явява на изпит и след успешно представяне се снабдява с майсторско свидетелство за декоративно бояджийски занаят, издадено от Бургаската Търговско-индустриална камара.
В ония години да станеш майстор не било лесна работа. Всички кандидати били подлагани на практически изпит, да боядисат, изографисат или да поставят тапети на една къща. Изпитвали са уменията и възможностите им да ръководят бригада.
Кандидат - майсторът подбирал цветовете за различните помещения. Комисията оценявала работата им.
През 20-те години на миналия век единсвено братя Лука и Никола Ляпчеви били конкуренция на Вангел, но по- късно те се изселват в София.
През 30-те години в Бургас започват да работят и други предприемачи бояджии : Владимир Раткивич/ белогвардеец/, Ласкар Одисеев, Петър Динев, Нико Димитров, Асен Илиев, Никола Гаргов, Емил Илиев, Георги Генчев и др.
Постепенно работата на бояджията - декоратор се разраства и той прави бояджийска фирма, в която в началото на 30-те год. работели вече 15-20 човека. Боядисвали фамилни къщи, офиси, банки, сладкарници и помещения на новосъздадените фабрики в Бургас, като за целта наемал допълнително 30-40 човека.
По големите обекти били на Хаджипетрови, на Чильовски и др., а една от последните му работи била да изпълни всички бояджийски работи на новата мъжка гимназия “ Г. С. Раковски”, построена в началото на 40-те год.
Заради високия си ръст майсторът бил известен сред бургазлии с името Узун Вангел / висок /. По характер бил нервак, но същевременно справедлив и веселяк. Голям майтапчия, обичал да кани своите работници и комшии на маса и непременно викал музика да им свири. Самият той готвел вкусно, но се славел като майстор на рибни деликатеси.
Имал лозя в местността “Мадика”/ сега кв. Славейков/ и “Малките лозя”/ в кв.“Лазур”/ от чието грозде правел превъзходно вино, но самия той рядко употребявал алкохол. Нямал навика да напуска Бургас. Единствените му пътувания били с файтон до близкото Поморие, откъдето вземал властната си тъща, с която единствено се е съобразявал.
Когато не работел, стоял пред бояджийското кафене / намирало се на днешната ул.”В.Априлов” 4/ с бяла риза и изпран гащеризон, по който били нанесени цялата палитра от бои, та от тази жива реклама клиентите да си изберат цвят за своите стаи и сгради.
Грижел се за работниците, като за свои синове. Всички те го наричали Майстора. Станал кръстник на сватбата на един от тях - Бела от Унгария. Помагал им по- късно сами да продължат занаята. Конкуренцията не го плашела. Смятал, че за всички има хляб в Бургас. Зимата не се работело, тогава е било времето на почивката и мохабетите. Парите, които се изкарвали през останалите месеци стигали да издържат семействата си.
Бояджийският занаят се предавал по наследство. Синовете Павел и Ламбо, работили при баща си и продължили традицията.По- късно и внуците на Вангел също поемат пътя на дядо си. Андон Ламбринов завършва Строителен техникум и става известен бригадир в ТПК “Строител”, а Серафим / бригадир-бояджия в Русия/.
Вангел Ламбринов изучил на бояджийския занаят и много други бургазлии, някои от тях с колоритни прякори. При него са учили занаят и работили : Георги Генчев “Габардина”, Георги “Паляка” с тримата си сина Яни, Коко и Кико, бай Мильо-впоследствие известен бригадир в СМК-Бургас, Младен Хамбарлиев-вратар на “Черноморец” преди 1944 г., Койчо “Майната” по късно фирмописец и един от първите бояджии на автомобили в града, Иван “Гората”, Митьо Ганев, Андрей “Белогвардееца”, Антон “Журналиста”, Киро “Смъртта”, бай Щерю известен бригадир в СМК и др.
Вангел Ламбринов Матев умира на 7.01.1945 год.
Автор: Соня Кехлибарева
Авторката благодари на г-н Атанас Монев за снимките и предоставената информация.
Снимки:
- Вангел Ламбринов Матев със съпругата си Тарсица
- Декоративен медальон в къщата на д-р Атанас Недев