Православната църква почита днес – 18 март, св. Кирил, патриарх Йерусалимски.
Той произхождал от благочестиви родители, които дали на своя син строго православно възпитание. Приел монашество при царуването на Константин Велики, а при неговия син Констанций, след смъртта на архиепископ Максим, бил избран за архиепископ на Йерусалимската катедра.
Като имал силна ревност за съхраняването на чистотата на християнското учение, свети Кирил, бидейки архиепископ, дейно и неуморно се борел и проповядвал срещу ересите на Арии и Македоний. С това той предизвикал срещу себе си силната вражда на падналите в арианската ерес епископи, между които бил митрополитът на Кесария Палестинска Акакий, който станал главен виновник за първото изгнание на свети Кирил.
Веднъж, на празника Петдесетница (през 351 г.), в три часа през деня, в Йерусалим било наблюдавано следното чудесно явление – на небето се явил знакът на честния Кръст, който сияел с ослепителна светлина. Започващ от Голгота, той се простирал чак до Елеонската планина. Тъй като император Констанций бил привърженик на арианите и притеснявал православните, като по всякакъв начин покровителствал и оказвал съдействие на еретиците, свети Кирил му изпратил писмо, в което описвал това чудесно явление и го увещавал да остави пътя на заблудата и да се обърне към православието.
Междувременно митрополит Акакий, със съдействието на императора, комуто той бил приближен, се надигнал срещу свети Кирил заради това, че го изобличавал в ерес и не му се подчинявал, въпреки че Йерусалим в това време бил подчинен в църковно отношение на Кесарийския митрополит. Това станало вследствие на западането на Йерусалим след разрушаването му от римляните. А свети Кирил, от своя страна, не само че не искал да се подчинява на митрополита еретик, който отгоре на това бил низвергнат от поместния Сардикийски събор, но и го изобличавал за злоупотребите му с църковната власт и за надвишаване на правата, които му давали каноните.
Поради посочените причини свети Кирил не считал за възможно да се подчинява на митрополит Акакий. Освен това, светителят твърдял обратното - че Кесария Палестинска трябва да е подчинена на Йерусалим, защото Иерусалимската църква е майка на всички църкви; още повече, че и Сардикийският събор, който низвергнал Акакий, предал неговата област под духовната власт на предшественика на свети Кирил - Иерусалимския архиепископ Максим.
Проникнат от враждебно чувство към свети Кирил, Акакий намерил повод да го отстрани благодарение на следното обстоятелство. В Йерусалим настанал страшен глад. Народът, като не намирал вече средства да поддържа живота си, се обърнал за помощ към своя архиепископ. Свети Кирил, изпълнен от състрадание, взел присърце молбата на своите чеда, щедро им помагал и раздал по такъв начин всичкото си имущество. Но тъй като гладът продължавал, а помощ нямало вече отникъде, св. Кирил започнал да продава църковните скъпоценности - скъпите златни и сребърни утвари и златотъкани одежди, за да може с получените от продажбата пари да купува жито за гладуващите. В това време се появил слух, че уж в града видели някаква си жена да танцува на улицата, облечена в свещеническа дреха. Когато я попитали откъде е получила тази свещена одежда, жената отвърнала, че я е купила от един търговец, когото назовала по име.
Попитан на свой ред, търговецът казал, че одеждата му била дадена за продажба от самия архиепископ. Не е известно дали това наистина се е случило, но слухът стигнал до митрополит Акакий, който го приел като достатъчен повод, за да обвини свети Кирил. На свикания от него събор той предложил свети Кирил да бъде низвергнат, тъй като е извършил кощунство, като продал свещения предмет. Съборът изявил съгласието си с това. По този начин, при съдействието на епископите еретици, низвергнатият митрополит еретик свалил от Иерусалимската катедра православния архиепископ и със сила го заставил да се отстрани от пределите на Йерусалим.
Свети Кирил отначало отишъл в Tape при епископ Силван. Като видял, че последният не съвсем правилно разбира някои догмати на вярата, свети Кирил му посочил неговите отклонения и го утвърдил в православието. Като чул за това, Акакий написал писмо на Силван, в което го известявал за низвержението на свети Кирил и го съветвал или да прекрати всякакво общение с него, или в краен случай да му забрани да извършва богослужение в намиращата се под неговото управление църковна област. Но Силван не послушал Акакий, той почитал свети Кирил като благочестив човек, който със своето учение наставлявал и утвърдявал мнозина в православието; а за самото изгнание Силван знаел, че то е предизвикано не от някаква вина на свети Кирил, а единствено от завистта и ненавистта на Акакий.
След известно време в Селевкия се състоял поместен събор, на който дошли 150 епископи. Между тях бил и свети Кирил. Преди да започнат заседанията на събора, Акакий поискал да бъде отстранен от тях отлъченият от него свети Кирил. Мнозина от епископите не се съгласявали с това. Тогава Акакий, като оставил събора, заминал за Цариград. Тук той оклеветил пред императора и пред патриарх Евдоксий напуснатия от него събор, нарекъл го сборище на зли хора, които са се събрали не за полза, а за да донесат вреда на Църквата. Акакий съумял да предизвика у императора особено силно негодувание срещу свети Кирил. Той му разказал, че свети Кирил продал драгоценната свещена одежда, която била подарена от Константин Велики на Йерусалимския архиепископ Макарий, за да я облича, когато извършва тайнството Кръщение; а също че впоследствие тази одежда била видяна върху един човек, който танцувал на едно от местата, където ставали народните увеселения. Императорът толкова силно се разгневил, че изпратил свети Кирил на заточение.
След смъртта на Констанций на престола се възкачил Юлиан Отстъпник. В първите години на своето царуване той, за да се покаже благочестив, отменил всички постановления на Констанций, насочени срещу православните. По заповед на Юлиан били освободени от заточение всички православни епископи, които по-рано били изпратени в изгнание от Констанций. Тогава бил възвърнат на неговата катедра и свети Кирил. Като се затвърдил на престола, Юлиан открито се отрекъл от Христа. Той облагодетелствал евреите само защото били врагове на християните. Между другото, той не само им позволил да си построят нов храм на мястото на разрушения от римляните, но и щедро им помагал с част от парите, които държавата събирала от данъци.
Още щом се сложило началото на това богохулно по своите намерения дело, свети Кирил предричал пред своите приближени, че думите на Христа за пълното разрушение па храма и за неговата по-нататъшна съдба - „няма да остане камък на камък, който да не бъде сринат" (Лук. 21:6) - несъмнено ще се изпълнят. Свети Кирил молил Владиката Христа да не допусне започналото нечестиво дело да стигне до край, но да го разруши заедно с кроежите на неговите строители. Господ чул молитвата на Своя раб и изпълнил Своето предсказание за това, че всички Негови думи непременно ще се изпълнят. Една нощ силно земетресение разтърсило всичко, така че разрушило дори и оцелелите основи на построения от Соломон храм, както и камъните, които току-що били надградени от евреите; и всичко това било разнесено като прах от невидима Божия сила. Когато настъпил денят, всички се удивлявали на извършеното чудо. А когато евреите се опитали отново да се заемат с работа, от небето паднал огън и унищожил приготвените материали и инструменти. Голям ужас обхванал всички. На следващата нощ върху дрехите на евреите се появил знакът на кръста, който те с нищо не могли да премахнат.
След това свети Кирил, чието предсказание за изпълнението на Христовите думи така неоспоримо се сбъднало, отново бил изпратен в изгнание. Негов заместник по всяка вероятност бил свети Кириак. Той бил иудеин по произход и преди това носил името Иуда. По времето, когато царица Елена търсила Господния Кръст, той и показал мястото, където бил скрит Кръстът. След това той се кръстил и получил името Кириак.
След изгонването на свети Кирил свети Кириак не за дълго време заемал неговото място. Той скоро претърпял мъченическа смърт от Юлиан, заради изповядването си на Христа. След загиването на Юлиан свети Кирил отново се върнал на Иерусалимската катедра, но отново бил изгонен заради благочестието си и непримиримата си борба срещу еретиците от император Валент, ревностен привърженик на Ариевото лъжеучение.
Накрая, при Теодосий Велики, свети Кирил бил върнат с чест в Йерусалим. В продължение на осем години той с истинска пастирска ревност управлявал Църквата. След като напуснал тази земя, той оставил като наследство своите много полезни писания.
На днешната дата църквата почита още мъченик Трофим и 10 000 мъченици в Никомидия.
Коментари
