Православната църква почита днес – 9 март, 40-те войници от арменския полк в гр. Севастия, които след жестоки мъчения загинали за своята вяра.
Това се случило по време на преследванията на християните от император Лициний (IV в.). Той се готвел за война с император Константин, който признал християнството, и страхувайки се от измяна, решил да изчисти своята войска от християните.
В това време в арменския град Севастия един от военачалниците бил Агриколай, ревностен поддържник на езичеството. Под негово подчинение била дружина от четиридесет кападокийци, храбри воини, излезли победители в не едно сражение. Те всички били християни. Когато воините отказали да принесат жертва на езическите богове, Агриколай ги затворил в тъмница. Те се отдали на усърдна молитва и през нощта чули глас: “Който издържи докрай, ще бъде спасен“.
На следващата сутрин довели воините отново при Агриколай. Този път езичникът пуснал в ход ласкателствата. Започнал да възхвалява мъжествеността им, младостта и силата им и отново им предложил да се откажат от Христос и с това да предразположат към себе си самия император. След като отново получил отказ, Агриколай заповядал да оковат воините. Тогава старшият от тях Кирион казал: „Императорът не ти е давал право да ни оковаваш“. Военачалникът се смутил и заповядал да отведат воините в тъмницата без окови.
Мъченичеството на 40-те светци започнало, когато ги хвърлили голи в ледените води на езерото край града. Само един не издържал и издъхнал. Останалите твърдо понесли страданията. Господ им изпратил чудна светлина, която озарила лицата им. Когато стражарят видял чудото, сам свалил дрехите си и влязъл в леденото езеро, казвайки: „И аз съм християнин”.
Крайно ядосан, императорът поискал незабавната им смърт. Светите мъже били умъртвени с чукове. После телата им били изгорени на клада, за да не мога християните да ги погребат и почитат. Костите им хвърлили в реката.
След три дни севастойският епископ Петър, заедно с християните в града, намерил костите на 40-те мъченици огрени от Божествено сияние. Погребали ги на видно място.
Българската православна църква отдава особена почит на 40-те мъченици от Севастия. След победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница българският цар Иван Асен II построил в столицата Търново храм в чест на 40-те великомъченици.
Битката станала в деня на тяхната смърт – 9 март 1230 г. Българският цар бил тържествено посрещнат в с. Мердания. В отговор на отдадените му почести край селото бил построен манастир „Св. Четиридесет Мъченици”, който съществува и днес.
Празникът е известен още като Четиридесет мъченици Севастийски, Свето четирси, Св. четиресе, Младенци.
Имен ден празнуват всички, които носят имената Младен, Младена, Младенка, Гордан, Горян, Горянка, а още Вивиан и Вивиана, тъй като името е с латински произход и означава "жив", "живеещ".
Днес църквата почита още св. мъченик Исихий Доростолски.
Коментари
