Според народния календар днес – 11 февруари, е празникът, посветен на впрегатните животни – воловете, кравите, биволите, а също и на овцете.
На тази дата православната църква почита свещеномъченик Власий, епископ Севастийски, който е бил посечен заради отстояване на Христовата вяра. Според поверието той е закрилник на домашните и на дивите животни.
Затова и днешният ден е останал в българския фолклор като Власовден. В миналото още от предната вечер домакините са приготвяли специални обредни хлябове, които са слагали на рогата на добитъка, при извеждането им на водопой. Когато са стигали до мястото, стопаните са сваляли питите и са ги киснели във водата, а след това хранели с тях животните. Част от хлябовете пък се раздавали на минувачите.
В различни краища на България се прави и друг ритуал. Рано сутринта жените раздавали на съседите топли пити, намазани с мед или рачел (сварени в гроздов сок плодове). При даването на храната се имитирали движенията на животните - мучене, ритане, бодене с рога. От тези действия някъде този празник се нарича Муковден.
Вярвало се е, че на този ден не трябва да се меси хляб, нито да се преде. Не се впрягат и животните, тъй като поверието гласяло, че "волът опасан в девет колана, сега се разпасва".
Овчарите също строго спазвали празника, за да не се раждат „власати” – с груба вълна, агнета.
На различни места 11 февруари се почита и като ден на нивите, за да не ловят „влас” – т.е. да нямат празни класове.
Коментари
