В българския народен календар денят, в който почитаме св. великомъченик Харалампий, се нарича Харалампиев ден или Хараламповден.
Празникът се почита предимно в Източна България. Светецът се приема и като покровител на пчеларите, градинарите и овощарите.
На този ден жените измитат добре цялата къща, за да изметат всички болести навън. Не предат, не плетат, не шият, за да не се разболеят от чума. Единствената им грижа е да станат рано, да опекат три обредни питки.
Докато се прави хлябът, някой от дома занася мед в църквата за освещаване. С него се маже хлябът и питките, които се прекадяват и раздават за здраве. Останалият осветен мед се пази и от него се дава, когато някой в къщата се разболее през годината. Вярва се, че той е много лековит.
На някои места обредният хляб се оставя извън селото, за да не влезе болестта в него. Навсякъде те са наричани с умалителни имена: "сладки и медени", "благи и медени".
Според народната етимология Араланбей "араландисва" (прекадява) земята, тя се затопля и може вече да се обработва.
На 10 февруари имен ден празнуват:
Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя, Вальо
Коментари
