Бургас отбелязва днес – 6 февруари, 143 години от Освобождението си от османско иго.
Затова решихме точно днес отново да ви разкажем за първия кмет Нико Попов. Името му се свързва с много важни за града събития, а сред най-значимите е връщането към живот затворените училища.
Нико Попов е първият кмет на Бургас след Освобождението на България, управлявал от 1878 година до 29 август 1880 г.
Той е роден на 12 януари 1837 г. в черноморския град. Баща му иконом поп Никола от село Факия (община Средец) се мести в Бургас в началото на XIX в., където става свещеник. Майка му Елена е от род с албански, български и гръцки произход. Семейството има осем деца – Зоопи, Нико, Калиопа, Одисей, Роксана, Султана, Палеолог и Олимпия.
Нико Попов завършва основното си образование в Бургас. По това време в града няма класно училище. Знае се, че като юноша заминава за Русия и Цариград, но няма сведения дали там е продължил образованието си. След смъртта на баща си през 1858 г. Нико Попов се прибира, за да издържа семейството си, тъй като е най-голям от братята.
Когато руските войски освобождават Бургас на 6 февруари 1878 г., в града започва да се изгражда местната администрация. В състава на временната общинска управа за кмет е назначен Нико Попов, за помощник-кмет Панайот Русалиев, а за секретари Стоян Шивачев и Мавруди Стойчев.
В работата си като кмет Нико Попов е съвестен и съпричастен с проблемите на своите съграждани. За да осигури средства за общината и за да посрещне нарастващите разходи, той е издал заповед да издирят всички лица, неизплатили данъците „беглик”, „десятък” и др. Поради пренаселването на града след войната и съществуващата опасност от епидемии и безредици, местната управа взема мерки за запазване на обществения ред и хигиената на града. Предоставени са и общински места за ползване от бежанците.
За ограничаване на спекулата цените на различните стоки се определят от общинската управа. На бедните и вдовиците от войната се отпускат редовно помощи. Закритите по време на войната училища, още през есента на 1878 г. са отворени. Изготвени са списъци на учителите и децата, които трябва да посещават училище. Направени са и постъпки пред сливенския губернатор за отпускане на средства за обзавеждане на временната болница, помещаваща се в къщата на турчина Гавахара.
Нико Попов полага особено големи грижи за отседналите в Бургас руски войски. Те са настанени в къщите и дюкяните на изтеглящите се турци. За усърдната си работа като кмет на Бургас и заради грижите, които полага за населението и за руските части, през 1879 г. Нико Попов е награден с бронзов медал от сливенския губернатор. Получавал е и други отличия за дейността си. След като отстъпва кметския стол през 1880 г., Нико Попов става данъчен агент, управител на солниците и митницата в Анхиало (дн. Поморие).
През това време става и касиер на Варненската митница. Заема поста от 1898 до 1905 г., когато умира. Нико Попов има три деца. Синът му Петър Ников е известен български професор по история, следвал в Германия и Австрия. През 1912 г. той защитава научна степен – доктор по философия във Виена при чешкия историк и голям приятел на България – Константин Иречек. Вторият му син – Никола Ников, завършва машинно инженерство в Германия. По-късно се завръща в Бургас и става главен инженер на завод „Червено знаме”.
Дъщеря му – Елена, учи музика в Швейцария със специалност цигулка. Неин възпитаник е световноизвестният цигулар Емил Чакъров. По-малкият брат на Нико Попов – Одисей, става свещеник и приема името Симеон. По-късно той се изявява като един от най-забележителните дейци на Българската православна църква – Варненско-Преславски митрополит. Негово е предложението за откриване на висше богословско училище в София.
Коментари
