Според българските народни традиции на 1 февруари се почита св. мъченик Трифон, който се смята за покровител на лозарите, винарите и кръчмарите.
Нашите баби и дядовци са свързвали с редица интересни обичаи. На Трифоновден е прието да се извършва ритуално зарязване на лозята.
Традицията повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб, украсен с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето.
Там той се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с червено вино, светена вода и пепел, която пази от Бъдни вечер.
Когато завършат работата си, мъжете подреждат богата трапеза и устройват шумни веселби.
Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет. Избира се също „цар на лозята”, който задължително трябва да бъде добър стопанин, имотен, с много лозя и да е „късметлия” – предпоставки за добра бъдеща реколта. На главата на „царя” се поставя корона от лозови пръчки.
Според етнографи в основата на празника се крие древният култ към Дионис – богът, когото в древността почитали като покровител на виното, веселието и лозята. Вярвало се, че там, където той мине, хората се научават да отглеждат лозя и да правят вино.
В негова чест се празнували т. нар. дионисиади, характерни с буйните си игри и веселие сред природата.
На Трифоновден се изпълнява и магически обред заплашване на овошките, които не раждат. Обредът е типичен за родопската област и се нарича трифоносване на дърветата. Сутринта преди изгрев слънце двама мъже отиват при дървото. Единият замахва с брадва и заплашва фиданката, че ще я отсече, а другият го разубеждава, като казва, че през идната година дръвчето ще роди едър плод. Пак в Родопите на Трифоновден се прави и обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който докато го бръсне, го нарязва на три места по шията.
На този ден се правят и гадания за характера на времето и за реколтата. Вярва се, че ако на първи февруари вали сняг „на парцали”, то пролетта ще е дъждовна, пчелите ще се роят и годината ще е плодородна. Традиционната храна за Трифоновден включва прясна пита, дипла пита, варена кокошка, пържени яйца. Имен ден имат Трифон, Трифонка, Лозан, Лозка. В последните години традицията по зарязване на лозята на Трифоновден се възобнови и този празник отново е много почитан, придружен с веселие и богати трапези, на които неотменно присъства доброто вино.
Коментари
